Зиновия изгледа смаяно приятелката си.
— Не знаех.
Наташа небрежно сви рамене.
— Не беше нещо, за което да си заслужава да говорим, скъпа. Едва се познавахме с Алексей, но след първата ни среща той се зарече да ме има. Обърна се към родителите ми, но те вече ме бяха обещали на моя първи съпруг. Това е всичко. След няколко години той се ожени за Ана.
— Винаги съм усещала, че има някаква по-дълбока причина Ана да те мрази толкова. Сега разбирам всичко.
— Добро утро! — чу се зад тях и двете жени се обърнаха, за да видят глуповатата усмивка на Алета Вандерхаут. Тя веднага забеляза елегантните и скъпи тоалети на болярките, особено изискания разкош на роклята и тюрбана на Зиновия.
— Божке! Божке! Вие двете май се опитвате да оберете погледите на всички мъже и да ни оставите на сухо нас останалите, така ли?
С цялото добро възпитание, което можеше да изстиска от себе си, Зиновия се обърна към приятелката си и й представи жената на генерала:
— Нали си спомняш госпожа Вандерхаут, Наташа? Беше ти на гости след нашата сватба.
Наташа леко кимна, като си спомни как крясъците на генерал Вандерхаут кънтяха из цялата къща.
— Разбира се! Как бих могла да забравя? Съпругът ви не можеше да ви намери и ме накара да претърся цялата къща, за да си тръгнете по-скоро. Бях останала без дъх, докато тичах да ви търся и много се зарадвах, когато вие се появихте отнякъде.
Алета не даде никакви обяснения. Вместо това се усмихна фалшиво на Зиновия.
— Колко мило от твоя страна да дойдеш да видиш парада на съпруга си, Зиновия. Или всъщност си дошла да огледаш чуждите мъже?
— Защо трябва да го правя, когато мъжът ми е най-хубавият сред тях? — Зиновия се усмихна също толкова студено, готова по-скоро да бъде обесена или разчекната на четири, отколкото да допусне Алета да забележи, че се смущава от нейното присъствие. — Макар да разбирам защо твоите очи все шарят, няма причина аз да следвам примера ти.
Наташа деликатно се изкашля в кърпичката си, опитвайки се да не избухне в смях. Само с върховно усилие на волята тя успя да запази величествената си осанка, особено когато забеляза как устата на Алета бавно се отваря. Тя буквално зяпна смаяна към Зиновия.
Минаха няколко тягостни секунди, преди Алета да погледне зад двете жени. Сетне внезапно се усмихна, кимна им за довиждане и като ги заобиколи, излезе забързана от павилиона.
Зиновия я проследи с поглед, а Наташа прошепна в ухото й:
— Имам чувството, че Алета ти е дала някакъв основателен повод да я намразиш.
Зиновия гневно тръсна глава само при мисълта за това, какво беше направила тази жена.
— Безсрамната уличница дръзна да посегне на моя съпруг насред спалнята ни!
— Виж я ти наглата сврака! — Наташа заплашително се усмихна. — А мога ли да попитам как посрещна Тирон безсрамието й?
Усещайки солидарността на приятелката си, Зиновия поомекна и се усмихна доволно.
— Слава Богу, той отговори така, както би могла да мечтае всяка съпруга. А понеже никой от тях не знаеше, че съм там, Тирон явно беше искрен.
— Радвам се, че той не те е разочаровал, скъпа, но не съм и очаквала друго. Той е много влюбен в теб, нали знаеш?
Зиновия леко сви рамене в отговор.
— Не мога да съм сигурна в това, докато отношенията помежду ни са такива. — Тя посрещна изненадания и усмихнат поглед на приятелката си. — Ти се оказа права, Наташа. Всичко, което каза за него, се оказа истина.
Наташа добродушно се засмя.
— Радвам се, че най-накрая започваш да ми вярваш.
Отново се обърнаха и проследиха с поглед Алета, която си пробиваше път през навалицата. Очевидно се беше устремила към някакъв руски болярин, който зяпаше похотливо минаващите покрай него млади жени. Алета отиде до него и постави ръка на рамото му, което го накара да се обърне.
— Алексей! — Зиновия разтреперана притисна ръка до гърлото си, като си спомни за последната си среща с него. Отново видя Тирон, увиснал на въжетата под гредите на конюшнята и пребледня при спомена за ужаса, който бе изживяла в онази нощ.
Наташа разтревожено погледна посивялото лице на приятелката си и видя, че тя се опитва да овладее разтърсващите я тръпки.
— Зиновия, детето ми, какво ти стана? Сякаш си зърнала призрак!
Треперейки с цялото си тяло. Зиновия гледаше като хипнотизирана мургавия княз.
— Заради онова, което сторих, Алексей щеше да убие Тирон. Докато егоистично се опитвах да се измъкна от брака с княз Владимир, едва не причиних смъртта на Тирон…
— Е хайде, скъпа — успокои я Наташа. — Това е всичко минало. Нещата приключиха добре. Трябва да забравиш за опитите на Алексей да причини зло и на двама ви.