— Надявам се, че ще са по-деликатни!
— Как ще ми препоръчаш да защитя правата си? — попита Зиновия, откликвайки на веселото оживление на двете си приятелки.
— О, нима съпругът ти още не ти е казал? — отвърна ентусиазирано Зелда. — Ще му дадеш да носи твоите цветове. Това вече е станало традиция сред жените на офицерите, така че ще можеш да обезсърчиш всички, които си правят някакви планове за него. Мнозина знаят, че досега той е излизал без цветовете на никоя дама. Те едва ли са възхитени, че се е оженил и ще му предложат своите цветове.
Очите на Зиновия изведнъж се замъглиха от тревога.
— Но Тирон не ми каза предварително и аз няма как да му дам моите цветове.
Зелда замислено огледа тоалета на приятелката си и забеляза зеленото шалче с изящна бродерия, което беше завързано под високата яка.
— Ако нямаш нищо по-добро, сигурна съм, че това ще свърши работа. Много е красиво.
Лицето на Зиновия се озари от усмивка и тя развърза коприненото шалче, сетне свенливо побърза да закопчае яката, за да прикрие шията си. Зелда одобрително кимна и двете изчакаха известно време, докато Тирон не пристигна в павилиона с още неколцина мъже. Цял рояк млади жени се скупчиха около него, докато слизаше от коня, и започнаха в един глас да хвалят ездаческото му майсторство. Възхищението им се проявяваше и в одобрителни потупвания по гърба и ръцете, които на моменти повече напомняха милувки. Те се опитваха да го задържат и както бе предположила Зелда, много от тях му подаваха шалчета, но Тирон побърза да се измъкне от тяхната компания и след като им благодари вежливо, ги отмина. Като свали шлема си, той се запъти право към усмихнатата Зиновия.
— Казаха ми, че има обичай жените да дават своите цветове на съпрузите си — нежно промълви тя. — Ще ми окажеш ли честта да носиш моите?
Тирон й подаде ръка, за да завърже шалчето си около нея и побърза да отговори:
— За мен е чест, че ми ги давате, мадам.
— Беше прекрасно да те гледа човек!
Докато завързваше шалчето, в очите й се четяха толкова любов и възхита, че Тирон трябваше да си напомни къде се намират.
— Беше прекрасно, че си тук да ме гледаш.
Наташа докосна ръката на Зиновия и й прошепна предупредително:
— Ана идва с оня козел, Иван. Изглежда ужасно разгневена.
Прекъсната по средата на разговора, Зиновия се обърна тъкмо за да се сблъска лице в лице с княгинята, която се качваше по стъпалата на павилиона. Мършавите устни на Ана бяха плътно стиснати и когато се закова пред Зиновия, сивите очи я изгледаха смразяващо, сякаш се опитваха да я пронижат като два стоманени шиша.
— На секундата, в която си обърнах гърба, ти започна да играеш своите противни игрички и да ме поставяш в неловко положение пред моя братовчед. Нямаше и да си помисля да напускам Москва, ако знаех какви пакости ще сториш, докато ме няма.
Зелда предпазливо се намеси:
— Мисля, че този разговор не ме засяга, затова по-добре да отида да потърся съпруга си.
Тя окуражително стисна ръката на Зиновия и като притисна буза до нейната, прошепна:
— Ана просто не е на себе си, защото успя да се измъкнеш от подличките й кроежи да те омъжи за княз Владимир Дмитриевич.
Обръщайки се да си тръгва, Зелда почти настъпи Иван Воронски, който беше спрял точно зад гърба й, като явно се опитваше да подслуша какво си говорят. Той направи презрителна гримаса, когато Зелда го изгледа смаяно. Младата княгиня побърза да се извини и си тръгна.
— Някоя от лекомислените ти празноглави приятелки, предполагам — подигравателно отбеляза Иван, като хвърли поглед през рамо към отдалечаващата се млада жена. Сетне се обърна и изгледа мрачно Зиновия, която запротестира:
— Княгиня Зелда трудно може да бъде наречена празноглава, господине! Кой сте вие, та да съдите за мъдростта на другите, щом сам нямате представа какво означава това!
— Нима ще се осмелиш да се хвалиш за моя сметка? — предизвикателно възрази Иван. — Аз те знам каква си! Винаги съм го знаел! Ти не си нищо повече от мръсна уличница!
Железни пръсти внезапно стиснаха ръката на дяка, което го накара да нададе болезнен писък и да вдигне поглед, за да срещне стоманените сини очи на англичанина.
— Внимавай, крастава жабо — изръмжа Тирон. — Някой може да се поддаде на изкушението да счупи тоя твой тънък лигав врат, с което ще направи голямо добро на света. С други думи, дребосъко, ако не се научиш да си сдържаш езика, когато говориш на жена ми, може да се наложи аз сам да се заема с това.
Сетне Тирон пусна ужасения дяк и взе ръката на Зиновия в своята.
— Негово величество нареди да те заведа в неговия павилион за празненството, което ще започне след парада. — Той хвърли поглед към Ана и небрежно й се поклони. — Ще ни извините ли, княгиньо. Царят скоро ще започне да се пита къде сме.