Тирон нагласи шлема на главата си и хвана Зиновия под ръка.
— Хайде, мадам. Не трябва да караме Негово величество да ни чака.
— Ще дойда с вас — заяви Наташа. — Княз Жерков ме покани да отида при него, а и атмосферата тук взе да става доста неприятна.
Наташа се усмихна доволно, като зърна отровния поглед на Ана, сетне кимна изящно с глава и се присъедини към приятелите си, които се бяха запътили към царския павилион.
Цар Михаил говореше с Великия воевода, когато те влязоха, но веднага прекъсна разговора си и се обърна към тях.
— Добре! Радвам се да ви видя и двамата така щастливи! Брачният живот явно се отразява добре и на двама ви. — Тъмните му очи проблеснаха, когато се загледа за миг в Зиновия.
— Изглеждаш доволна от живота, мила моя. Всичко ли е наред при теб?
— Да, Ваше Величество — отвърна тя със свенлива усмивка.
Михаил леко се извърна и се вгледа в мъжа до нея.
— Трябва да призная, че никога не съм виждал по-добре обучен полк, полковник Райкрофт. Всъщност ти изглеждаш в много добро здраве, особено на седлото. — На устните му трепна заплашителна усмивка. — Между другото, и друг път съм бивал силно впечатлен от уменията на войниците ти, но все пак се питах защо тъкмо този път се представи по-добре от всякога. Напразно търсех причината, докато не зърнах случайно погледа, който хвърли към другия павилион, и тогава нещата взеха да ми се изясняват…
Обветреното лице на Тирон стана още по-тъмно, докато се опитваше да прикрие издайническата червенина.
— Коленопреклонно ви моля за прошка, Ваше Величество, ако съм си позволил да се разсея…
Цар Михаил вдигна ръка, за да спре извинението.
— Напълно одобрявам всичко, което би могло да спомогне за несравнимото съвършенство на твоите хора, полковник. Вие доставихте огромно удоволствие на мен и моите гости и далеч надхвърлихте очакванията ми, които съвсем не бяха малки. — Той замислено потърка устните си с пръст, за да не издаде колко е развеселен. — И за в бъдеще няма да се чувствам пренебрегнат, ако позволиш точно на тази муза да те вдъхновява. За мен е само от полза, да се стараеш толкова.
Тирон отвърна с отсечен поклон.
— Благодаря за благосклонността, Ваше Величество.
— Може би някой друг път ще трябва да обсъдим последната ти молба. Сигурен съм, че обмисляш дали няма да е по-добре да я оттеглиш.
Тирон сведе за миг очи, сякаш беше пронизан от внезапна болка и разкаяние, сетне си пое дълбоко дъх и като се изпъна рамене, призна:
— Вие четете какво става в душата ми, Ваше Величество. Ще ми доставите голяма радост, ако ми простите дързостта и ми позволите да оттегля молбата си.
— Разбира се! — усмихна се широко цар Михаил. — Сигурен бях, че скоро ще размислиш.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
На следващата сутрин Зиновия остави мъжа си да се наспи, докато те двете с Али приключат с тоалета в банята на долния етаж. Тя виждаше, че Тирон трябва да си почине, след като беше прекарал толкова време в учения и приготовления за скорошната потеря извън града. Предишната вечер дворецът се пукваше по всичките си шевове от гостите, стекли се да поздравят Тирон. Сред наздравиците и благопожеланията Зиновия не можа да остане насаме със съпруга си, тъй като гостите не го пуснаха до зори и накрая тя заспа, както го чакаше в спалнята.
Тирон се събуди два часа по-късно и като усети, че леглото до него е празно, веднага скочи. Миг след това забеляза, че Зиновия е седнала в едно кресло до прозореца и прави нещо. Остана загледан известно време в нея, наслаждавайки се на вида й. Тя носеше светъл пеньоар и кърпеше неговите бричове, раздрани по време на ученията.
— Добро утро — промълви той.
Зиновия плъзна поглед нагоре по стройното голо тяло и срещна усмихнатите му очи. Нейните също бяха радостни и весели.
— Добро утро.
Тирон прокара пръсти по косата си, позасрамен заради късното си ставане.
— Не предполагах, че ще се успя така.
Зиновия стана и като го заобиколи, тръгна към вратата:
— Разбрахме се с Али, щом се събудиш да донесе горе нещо за ядене.
Тя повика прислужницата, която дотича и изслуша нарежданията. Тирон влезе в гардеробната и като уви една кърпа около бедрата си, насапуниса лицето си и се приготви да се избръсне.
— Мислех си дали не е време да те понауча малко на руски — извика му Зиновия от спалнята. — Съгласен ли си?
Тирон се облегна на вратата и каза с крива усмивка:
— Чудех се кога най-сетне ще ми предложиш. Отдавна съм готов.