Зиновия се протегна и махна непокорните къдрици от челото си, сетне с привидно безразличие го сгълча шеговито:
— Е, ти се мяркаше тук толкова рядко, че едва те виждах, какво остава да те уча на езика.
— Ето ме сега тук, мадам. — Той, я оглеждаше как прекосява стаята. — И се кълна с цялото си сърце, че ще бъда примерен ученик.
Зиновия се поколеба какво значи усмивката, която трепна на устните му. Тя застана до него и взе бръснача от ръката му.
— Я ХОЧУ ПАБРИТСЯ — каза тя, като внимателно разчленяваше сричките и го накара да седне на стола и да ги повтори след нея. Прокара наточеното острие по бузата му, премахвайки наболата четина и пяната, докато той я наблюдаваше предпазливо, следейки зорко движенията й. Тя повтори думите, наведе се и започна да бръсне челюстта му.
— Искам да се избръсна. Повтори сега.
— Я ХОЧА ПАБРИТСЯ.
— ЧУ! — Тя хвана брадичката му и като я повдигна, го накара да я погледне в очите. Я ХОЧУ ПАБРИТСЯ. Повтори го сега правилно.
Той повтори.
Зиновия се усмихна и доизбърса пяната от лицето му.
— Отлично!
Тирон проследи с поглед как тя оставя бръснача, сетне вдигна въпросително очи, когато посегна към ножицата и я размаха заплашително. Очите й блеснаха палаво и тя защрака във въздуха, което го накара веднага да залепи глава за облегалката и да я изгледа подозрително.
— Я ХОЧУ ПАСТРИЧСЯ. Искам да се подстрижа.
— Как да кажа, че не искам да се подстригвам? — мрачно попита той.
Тя се изкикоти.
— НЕ ХОЧУ СТРИЧСЯ.
Той повтори с кисела усмивка.
— Страхливец! — заля се в смях Зиновия, сетне посегна към късите му къдрици и бързо ги разроши. С театрален стон той стана от стола, като леко приведе рамо и ненадейно я вдигна, както се изправяше.
Зиновия изпищя от възторг и се опита да се намести по-удобно, но Тирон я завъртя във въздуха, докато цялата стая затанцува пред очите й. Щом спря, той я вдигна високо над главата си, сетне бавно я спусна, като я накара да се плъзне плътно до тялото му. Кърпата се свлече, а преди краката й да се допрат до пода, шнуровете на нейния пеньоар се развързаха и полите се разтвориха. Нейните бедра се залепиха за неговите, което доведе до смайващи резултати и внезапно Зиновия видя как мускулите на Тирон се стягат, докато той бавно разглеждаше голите й гърди. Тя затаи дъх в очакване, копнеейки той да я докосне, жадувайки за допира на горещата му уста по кожата си. Не можеше да разгадае мислите му и се чудеше дали в него отново не се водеше битката, която го измъчваше от толкова време. Като се надяваше да го освободи от задръжките, тя гъвкаво се измъкна от пеньоара и бавно, хипнотизиращо започна да полюшва тялото си, както бе прилепено до неговото. Усещайки възбудата му, тя обгърна нежно врата му и изкусително потърка гърдите си в него, докато се изправяше на пръсти, за да достигне устните му.
— Кога ще ме любиш? — прошепна тя до устата му. — Кога ще посегнеш… и ще ме оставиш аз да посегна? Не можем да продължаваме така… Аз съм жена, а ти си моя мъж…
Леко почукване ги прекъсна. Тирон почти подскочи от изненада и вдигна поглед към вратата.
— Кой е? — дрезгаво изръмжа той.
— Аз съм, милорд — отвърна Али. — Донесох ви храна, а долу ви чака някакъв вестоносец. Казва, че вашият следотърсач се върнал и съобщил, че бил намерил лагера на Ладислас. Искал да ви види. Пита дали следотърсачът да дойде тук или вие ще наминете днес през казармата.
Тирон прехвърли наум възможностите. Никак не му се искаше да излезе точно сега, когато най-сетне бе на път да осъществи брачната връзка, но пък знаеше, че Захар навярно е капнал. Затова отложи любовната прегръдка за съвсем кратко, както се надяваше време.
— Кажи на вестоносеца, че аз ще отида да поговоря със следотърсача.
Като подхвана Зиновия и я завъртя отново във въздуха, Тирон подсвирна от радост и я прегърна възторжено, преди да я пусне обратно на земята. Усмихна й се широко, целуна я горещо по устните и хукна към гардеробната, за да се облече както подобава. След малко се върна в стаята, вдигна портупея със сабята си и докато го закопчаваше на кръста си, мина зад нея. За миг съжали, че в разочарованието си тя бе побързала да се облече. Без да се поколебае, той я притегли към себе си и пъхна ръка под пеньоара, за да помилва гърдите й, което накара дъхът й да секне.
— Ще се върна този следобед колкото се може по-бързо — прошепна той в ухото й, като я накара да потръпне от желание. — Ще ме чакаш ли?
Зиновия пламенно кимна, стисна ръката му и се облегна на него.
— Моля те, връщай се бързо.
Тирон я сграбчи в прегръдките си и я целуна горещо, без никакви задни мисли. Главата й се замая от страстта, вложена в целувката. В сърцето й отново избуя надежда, тя се усмихна щастливо и след няколко секунди му махна за довиждане от прозореца докато той бързо се отдалечаваше по пътя.