— Имаме доста време пред себе си и той би могъл да промени решението си. Няма да съм аз тази, която ще осуети подобна възможност.
— Но защо — настоя Николай, който не можеше да я разбере. — Сигурен съм, че всяка друга девойка би се почувствала оскърбена до дъното на душата си, да чуе онова, което току-що ти казах.
Зиновия сдържано сви рамене.
— Може би полковникът е казал това прибързано и под въздействие на обидата, която аз му нанесох. — На устните й трепна тъжна усмивка и тя добави: — Може би защото го обичам прекалено много, за да се предавам още в началото на битката.
Николай мълчаливо наведе глава и като не можа да намери никакъв довод, за да покаже колко безплодни са надеждите й, тъжно й каза довиждане. Тя не го насърчи ни най-малко да мине да я види отново.
Майорът излезе и тъкмо си тръгваше, когато видя, че прекалено дълго се е забавил вътре, защото полковник Райкрофт се приближаваше на кон през моравата. Макар Николай да пришпори своя жребец, за да се от далече по-скоро, неговото бързане накара другия да свърне и да му пресече пътя.
— Майор Некрасов! — Тирон почти изскърца със зъби и се насили да се усмихне на другия мъж. — Какво ви води насам? Да смятам ли, че сте дошли с поръчение от царя или сте се отклонили от службата си, за да посетите жена ми в мое отсъствие? Сигурен съм, че ви зърнах днес на площада и сега си спомням, че вие спряхте и се загледахте в мен, докато минавах. Какво да си мисля? Че само сте чакали да изляза, за да останете насаме с жена ми?
Николай почервеня от гняв. След като беше отхвърлен от Зиновия, нямаше намерение сега да се церемони излишно с полковника.
— Дойдох да видя жена ви, но вас какво ви засяга това? Няма ли да се зарадвате, ако някой ви освободи от нея?
Тирон скочи от жребеца си и завърза юздите за пилона до вратата, сетне заобиколи и застана пред майора.
— Можем още сега да решим този въпрос, майоре, ако смятате да ми я отнемете. — Той изсумтя презрително и гневно. — И преди изглежда нямахте нищо против да го направите и се възползвахте от всяка възможност, щом си обърнех гърба. Този път обаче ще решим въпроса лице в лице.
— Въпросът вече е решен — остро заяви Николай. — Госпожата явно предпочита да си мисли, че няма да я зарежете, щом си тръгнете за Англия.
Тирон го изгледа изненадано, сетне се сети, че майор Некрасов присъстваше в двореца, когато той прояви глупостта да отправи молбата си към царя. А сега явно думите му бяха достигнали и до Зиновия.
— Може пък изобщо да не смятам да оставям жена си — рязко каза той, вбесен от загрижеността на другия да й донесе новината. — Може пък да смятам да се любя с нея при всяка възможност и да й направя толкова деца, че тя да си има друга работа, вместо да слуша твоите приказки. Сега се махай, преди от теб да е останала само кървава каша.
Николай обаче не можеше да бъде уплашен толкова лесно.
— Предупреждавам ви, полковник, че ако вие не я искате, ще се намерят други, които да я искат. И ако само чуя дори намек, че не сте се държал добре с нея, ще оплаквате деня, в който сте стъпили в Русия. Ясно ли ви е?
— Доста вода ще изтече, преди да чуеш такова нещо, приятелю — изръмжа Тирон.
— Добре! — кимна отсечено Николай. — Тогава може би ще доживееш деня, когато ще си тръгнеш за Англия.
С тези думи Николай дръпна юздите на коня си и го пришпори в бесен галоп. Тирон го проследи с поглед и изруга под носа си, сетне се обърна рязко и нахълта в двореца. Като не намери жена си на долния етаж, той изкачи с няколко скока стълбата и я потърси в техните покои. Вратата се отвори с трясък, когато той нахълта в стаята. Зиновия трепна от изненада и като се извърна от прозореца, бързо изтри струящите по бузите й сълзи.
— Майор Некрасов е бил тук — рече Тирон и я погледна въпросително.
— Дойде да види как съм — отвърна предпазливо Зиновия. Като видя, че мъжът й има какво да каже по посещението на майора, тя се отправи към вратата.
— Наташа реши да не обядваме, докато не се върнеш и сега ни чака долу.
Тирон се опита да овладее раздразнението си. Знаеше, че трябва да поговорят по този въпрос дълго и на четири очи. Като се обърна към вратата, той подаде ръка на Зиновия и тя се облегна на ръкава му.
— Много си хубава тази вечер, Зиновия — промълви той, за да прекрати неловкото мълчание.
— Така ли?
— Почти тъй хубава, както в деня, когато дойде в Кремъл, за да се омъжиш за мен.
Тя безучастно:
— Не знаех, че изобщо си ме забелязал. Изглеждаше доста раздразнен от цялата тази работа, така че нямаше да се учудя, ако поискаше церемонията да бъде прекратена още преди да е приключила.