— Бях много объркан.
— Предполагам, че никой мъж не се радва да се обвърже против волята си с жена, която ненавижда.
— Не възразявам срещу женитбата си, а само срещу обстоятелствата, които доведоха до нея.
— Не ви харесва това, че разпалих вашата похот ли, полковник? Имам чувството, че по това време тя вече гореше доста силно.
Тя остана все тъй студена по време на вечерята и като не знаеше как би могъл да поправи грешката си, Тирон започна да става все по-мрачен. Често подаваше чашата си, за да я напълнят отново и нямаше никакъв апетит. Почти не обръщаше внимание на опитите на Наташа да завърже разговор и не откъсваше поглед от Зиновия.
Друг мъж на негово място отдавна щеше да изпадне под въздействието на алкохола, но Тирон изглеждаш напълно трезвен, когато накрая се извини на Наташа, че ще си легне днес по-рано и ще се оттеглят със Зиновия. Докато Али помагаше на господарката си да се приготви за лягане, той смъкна дрехите си в гардеробната и се върна в спалнята, наметнал тежък халат. Тръшна се в креслото, чакайки Али да среше дългите къдри на Зиновия, и когато тя помоли прислужницата да сплете косата й той разбра, че враждебността на съпругата му не се е стопила ни на йота.
— Предпочитам да пада свободно — забеляза той и махна на старицата да излезе.
Зиновия неохотно кимна на Али, старата прислужница им пожела лека нощ и затвори вратата зад себе си. След като най-накрая остана насаме с жена си, Тирон отиде до нея и се опита да я прегърне, но тя се отдръпна и застана до малкото писалище край прозореца. Сетне измъкна от едно чекмедже малка, подвързана с кожа книжка със сонети, които смяташе да чете в леглото.
— Майор Некрасов е идвал — Тирон поде отново разговора от мястото, където го бе прекъснал, след като не видя никакви признаци на размекване у нея. — Имаш ли навика да посрещаш мъже, докато ме няма?
— Не бяхме истински сами — обясни студено Зиновия, без да се обръща. — Можеше да ни види всеки, който минеше край вратата…
— Явно майорът си е внушил, че е влюбен в теб — прекъсна я Тирон. — Ако му се отдаде възможност, на драго сърце ще те вкара в леглото си. Изглежда има голямо желание.
Зиновия усети сарказма му и като се надяваше да не се стигне до скандал, се надигна на пръсти, за да духне свещта, върху бюрото. Чувстваше се болезнено уязвена и се нуждаеше от известно време, за да подреди мислите си, преди да вземе окончателно решение.
— Майор Некрасов се прояви като добър приятел полковник. Ако той не беше предупредил цар Михаил за намеренията на Алексей, сега нямаше да си тук, или поне не в този вид.
— Изглежда умира от желание — повтори натъртено Тирон, желаейки да я уязви и застана плътно зад нея. — Аз също имах голямо желание и ти не се поколеба да ме използваш за малките си игрички. Нямаше никакви угризения да ми позволиш да опипвам меките ти гърди. Ще го използваш ли и него за плановете си… и ще го оставиш ли да опипва това, което сега не ми позволяваш да докосна?
Зиновия рязко се обърна към него и за пръв път Тирон зърна признаците на ярост, развихрена до степен, на каквото не бе предполагал, че е способна. Като се вгледа в пламналите от гняв зелени очи, той си помисли със страхопочитание, че досега тя или беше прикривала много умело чувствата си, или не беше намерила достоен повод да прояви темперамент. Винаги се беше държала много мило, дори когато той съзнателно се опитваше да я провокира, така че не беше очаквал, че е способна да изпадне в подобна ярост.
— Нищо не съм ви забранявала, сър! — изръмжа тя. — Вие сам вдигнахте стени около себе си, така че да си възвърнете свободата, щом се приберете в Англия! След като прокарахте чертата между нас, нима и сега ще ме карате да ви посрещам с разтворени обятия? Щом искате да си тръгнете оттук необвързан, как си позволявате да ме вините, че не ви допускам до себе си тази вечер? Как можете да очаквате нещо повече от мен? Искате да ме отхвърлите, да зачертаете нашия брак. Макар да ми се заклехте пред олтара, в сърцето и мислите сте повтаряли нещо друго! Затова нямате право да ми задавате въпроси! Затова не виждам нищо неприлично в това да приемам майор Некрасов! Та вие не проявявате интерес към мен като към своя съпруга. Той е чул кавалерската ви молба към царя да ви възвърне свободата и дойде да ме помоли да се омъжа за него, след като вие си тръгнете.
— Наистина ли го направи? — Зиновия никога не беше виждала Тирон толкова разгневен и сега беше неин ред да се диви. Хубавото му лице беше разкривено от ярост и тя отстъпи уплашено. — И ще опита ли твоите прелести още преди да сте застанали пред олтара? Ще ми сложи ли рога, докато аз лежа и изгарям за теб в собственото ни легло? — изръмжа той. — По дяволите! Това няма да ми се случи отново! Няма да допусна друг мъж да излее семето си в моята жена зад гърба ми!