Зиновия ахна от възмущение, гневно замахна и му зашлеви звънка плесница. Главата на Тирон се люшна от удара. Когато отново вдигна поглед към нея, под страховито свъсените вежди очите горяха с непознат досега пламък. Тънките му ноздри трепкаха, а мускулите на челюстта му се бяха издули.
— Майорът няма да види девствена кръв върху бедрата ти — изръмжа той.
Ръката му се стрелна напред, сграбчи пеньоара й и с едно рязко движение го раздра отпред. Зиновия ахна от изненада и отстъпи няколко крачка. За секунда тя остана загледана в белите си гърди, които блестяха на светлината на свещите, сетне се извърна и понечи да хукне към вратата, но Тирон я хвана за китката и като я дръпна рязко, я притисна до себе си. За миг очите му се потопиха в нейните, после устата му я прикова в брутална целувка, която разтърси цялото й същество. Тя се опита да го отблъсне, но едва имаше сила да помръдне под свирепата му прегръдка. Нито пък можеше да извърне глава, за да се спаси от изгарящата му уста, докато езикът му търсеше нейния. Той ставаше все по-настойчив, проникваше все по-дълбоко и по-безмилостно в устата й, като предвестник за крайната му цел. Пред напора на неговата страст протестите бяха безсмислени, но когато главата му се смъкна и целувките му тръгнаха все по-надолу, по тялото й тръгнаха пламъчета, които скоро се разгоряха и се изплъзнаха от нейния контрол. Стаята около нея се завъртя, когато устните му стигнаха до гърди й. Всяко докосване на езика му я караше да потръпне, докато накрая започна да се мята в прегръдките му, без да знае дали иска да се освободи, или да притисне главата му по-близо.
Тирон се изправи и като развърза колана на халата си с една ръка, го метна на пода. Смъкна пеньоара от раменете й и го остави да се свлече на земята, сетне започна да я милва с уста и ръце, без да пропуска никоя извивка, никое хълмче или гънка от най-високите могили до най-дълбоките долини, разпалвайки я против нейната воля.
Тънките му ноздри потрепваха, когато я вдигна на ръце и с две великански крачки я отнесе до леглото, пусна я сред възглавниците и покри изящното й тяло с изгарящи целувки. Зиновия не знаеше от тях ли тръпне или от прохладните чаршафи и студеното течение от вратата. Като усети, че е настръхнала от студ, Тирон се протегна и дръпна тежките завеси на балдахина, за да не позволи на студеното въздушно течение да минава над голите им тела. Преплетените мускули по ръцете и краката му играеха при всяко негово движение, свидетелствайки за огромната му сила. В този миг той изглеждаше на Зиновия по-великолепен от всеки любовник от приказките, който някога е разпалвал въображението на жените. Никой безпристрастен наблюдател не би могъл да отрече, че чертите му са правилни, а униформата стои прекрасно на стройното му широкоплещесто тяло, но само жена, която споделяше неговото легло, би могла да оцени както подобава начина, по който широкият му гръден кош се извисява над тънкия кръст и тесните бедра. Докато го наблюдаваше със страхопочитание, Зиновия осъзна, че тръпне от страх пред това, което я очаква, но същевременно я обземаше странно вълнение. Кръвта започваше да тече по-бързо в жилите й при мисълта, че ще стане негова жена не само за пред хората, но и за него самия.
В следващия миг Тирон се отпусна с цялата си тежест върху нея и този път нямаше търпение, да се бави. Една силна ръка се мушна под таза й, вдигна бедрата й и тя усети как нещо я пронизва. Изгарящият му поглед не се откъсваше от нейните очи, сякаш се опитваше да проникне до дъното на душата й, докато навлизаше все по-надълбоко в тялото й. Внезапно Зиновия усети как непозната болка избухва в слабините й и изпищя, докато той продължаваше да прониква по-навътре. Тирон имаше чувството, че е минала цяла вечност, откакто за последен път бе постигнал облекчението, което сега търсеше. Бурята, която бушуваше в него, отвя всички грижовни планове да я въвежда бавно в любовта и той проникваше в нея със силни, дръзки удари. С ъгълчето на съзнанието си усещаше, че е прекалено груб, но не можеше да възпре инстинктите си, които заплашваха да го завладеят напълно. Бедрата му се движеха неспирно, цялото му мускулесто тяло се притискаше все по-силно до нейното, накъсаното му дишане ставаше все по-тежко и с доскоро девственото си съзнание Зиновия започна да осъзнава природата и мощта на силите, които го разтърсваха.
Най-сетне бурята взе да утихва, когато страстта на Тирон намери своя изход. За тези няколко минути Зиновия разбра колко тежки са били неговите мъки, когато е бил най-близко до нея. В началото болката от проникването измести всяко удоволствие, но скоро чувствата, които беше разпалил с целувките си, отново се събудиха, въпреки неговата припряност. Сега Тирон явно нямаше намерение да я извисява до върховете на насладата, които й бе показал вече веднъж, но все пак гладът, който досега терзаеше слабините й, беше заситен.