Зиновия се стесняваше да му каже, че иска да получи от него онова, което веднъж вече й бе дал, затова извърна лице и не вдигна поглед, колкото и да се опитваше да я утеши с целувки и нежни думи.
— Аз не съм людоед, Зиновия — прошепна той, докосвайки с устни слепоочието й. — А ние все пак сме женени, каквото и да приказва майор Некрасов.
Мълчанието се проточи и накрая Тирон се отказа от опитите си да я накара да го погледне. Въздъхна и се отдели от нея. Щом тежкото му тяло престана да я притиска, Зиновия се плъзна към своето убежище накрая на леглото, където се сви на топчица, без да се обърне нито веднъж към него.
Всички извинения вече щяха да прозвучат фалшиво, помисли си мрачно Тирон, който беше станал и кръстосваше неспокойно стаята. Спря за миг до леглото, загледа се в капчиците кръв по чаршафите, сетне в слабичкия гръб, обърнат към него и разбра какво иска да му каже той. Тя очевидно беше смъртно обидена от варварското му поведение, но въпреки че усещаше как сърцето му се свива от угризения, не можеше и да отрече, че болката, съпровождала го от толкова дни и месеци, най-сетне бе изчезнала. За пръв път, откакто се бяха срещнали в банята, щеше да може да спи до сутринта, без да се буди посред нощ от сладострастните сънища, които толкова често го бяха спохождали. Всъщност най-чудното нещо беше как досега беше успявал да се въздържа.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Тирон дори и не помисляше да се приготвя за отпътуване на следващата сутрин, защото знаеше, че тя няма да му го прости. Когато небето започна да изсветлява и първите утринни лъчи обагриха в розово пердетата на спалнята, той застана до леглото и се загледа в заспалата си жена. Не можеше да си спомни да я е видял някога, без да открие че е прекрасна. В душата си признаваше, че планираното от нея прелъстяване беше най-съблазнителният момент в целия му живот, като се изключи миналата нощ, когато най-сетне се съединиха. Трудно му беше да си представи, че някога би могъл да изживее повторно подобно блаженство. Нямаше и сянка от съмнение, че тя беше завладяла напълно ума, а може би вече и сърцето му.
Тази нощ тя отново се беше явила в съня му, а сетне внезапно се беше събудил от нежния, изкусителен допир на нейното женствено тяло до голия си гръб. Тя отново в просъница се беше сгушила на топло до него, но този път мъките му бяха още по-силни, защото по крехкото й тяло нямаше никаква дреха и то лежеше изложено на неговата воля. Отново трябваше да изтърпи невероятно изкушение, но беше решен този път да й даде време да свикне със съпружеските отношения. Иначе беше приключил с многострадалното си въздържание. Тя беше негова жена и той беше решен да се държи с нея така, сякаш единственото важно нещо за него на този свят бе да я направи щастлива.
Мислейки за времето, откакто познаваше Зиновия, Тирон осъзна, че нещо много важно бе липсвало в отношенията му с Анджелин. Наистина, той беше изпитвал нежна привързаност към първата си жена, но никога не я беше ценил повече от всичко на света с цялото си сърце, ум и тяло, както бе от първия миг със Зиновия. Може би с някакво ъгълче на ума си той винаги беше отказвал да възприеме Анджелин като зряла жена, защото тя приличаше повече на дете, което винаги иска да му се обръща внимание и да му повтарят колко го обичат. Тя настояваше той отново и отново да й се кълне в любов и то в моменти, когато му се искаше просто да седнат и поговорят спокойно, или да отидат на гости при баба му или неговите родители, без да го притеснява със своите капризи и с постоянните си опити да го целува и прегръща пред всички.
Като се връщаше към онези дни, Тирон си мислеше да предположи, че Анджелин беше привикнала от малка да се чувства център на света. Всеки трябваше да я обича, така както нейните родители изпълняваха всяка нейна прищявка, защото беше единственото им дете. Когато Анджелин видя, че трябва да дели вниманието му с неговите родители и приятели, тя започна да се оплаква, че той не я обича и че всеки друг му е по-скъп от нея. Веднъж дори го помоли да докаже любовта си, като посвети цялото си време и внимание единствено на нея. Тирон отвърна, че е готов да изпълни молбата й, ако и тя се откаже заради него от своето семейство и приятели. Тогава жена му гневно отхвърли подобна сделка и неохотно трябваше да се съгласи и той да посещава своите близки и приятели.