— Не виждам защо трябва да променям ежедневната ти програма, мадам. Просто си помислих, че няма да е зле да сляза долу и да се изкъпем заедно.
Тирон се ухили, когато дребничката прислужница се озърна объркано.
— Али, ще бъдеш ли така добра да донесеш кофа гореща вода, за да стоплиш онази която е останала от господарката ти — помоли я той учтиво. — Това ще ми е достатъчно за тази сутрин.
Очите на прислужницата блеснаха и тя се изкикоти, докато се покланяше на Тирон, сетне хукна да изпълнява молбата му. Зиновия остана сама със съпруга й. Коприненият пеньоар беше залепнал за мократа кожа, разкривайки пред лакомия му поглед такива прелести, че главата му се замая. Али отново го върна на земята, като пристигна с пълното ведро и помоли господарката си да се дръпне, за да го излее в коритото.
— Най-добре ще е да вляза, докато не е изстинала водата — заяви Тирон и започна да развързва колана на халата си.
— Али, остави ни сами! — незабавно нареди Зиновия, като видя, че той няма да се поколебае да се съблече пред прислужницата. Дребничката женица се шмугна през вратата, а зад гърба й халатът се свлече на пода, Тирон се отпусна с усмивка в коритото и се загледа в жена си, докато мързеливо се почесваше по гърдите.
Зиновия скочи гневно и започна да му се кара.
— Кога успя да свикнеш толкова с тукашните обичаи, милорд, че да се събличаш пред прислужницата ми, без да ти мигне окото? Сигурно ти се ще да уплашиш до смърт горката Али! Съмнявам се дали е виждала гол мъж през целия си живот!
— В такъв случай е крайно време да види — отвърна Тирон, наслаждавайки се на гледката, която прилепналият по тялото на жена му пеньоар разкриваше. Зиновия не забелязваше, че за разлика от обикновено дрехата подчертава гърдите й, а от време на време полите се открехват, за да покажат дългите й крака.
— Али вече е прехвърлила шестдесет и две години, а ти казваш, че трябва да научи нещо за мъжете? — Зиновия не можеше да повярва на ушите си. — Какво според теб трябва да направи? На нейната възраст да хукне по улиците да си търси любовник ли? Аз лично съм убедена, че Али сама е предпочела да остане стара мома и не се нуждае от подобни грижи за познанията си. Никога не съм чувала по-безсмислено предложение!
Тирон нехайно сви широките си рамене.
— Човек не знае кога може да й се случи да се озове в някоя баня с непознат. Ако не е получила подходящи напътствия, може да се удави от шока.
— Ах, ти!
Вбесена от издевателската му усмивка, Зиновия се озърна за някое подходящо оръжие и като грабна една кофа с ледена вода, го кръсти по начин, който би задоволил и най-придирчивия свещеник.
Водата се плисна върху лицето на Тирон и той изскочи от коритото гол, полуудавен, кашляйки и плюейки вода, за да хукне след прелъстителния виновник. Прехвърли единия си крак през ръба на коритото и като избърса очи, потърси с поглед жена си. Зиновия вече се беше устремила към вратата, тъй като й се беше сторило, че моментът е подходящ да се измъкне.
Тя хукна навън, но чу зад гърба си шляпането на босите крака на Тирон. Хвърли разтревожена поглед през рамо и с ужас видя, че той е по петите й. Рязко се обърна и тъкмо вземаше завоя, когато налетя на Наташа. Ахна от изненада, но това беше само началото на премеждията й, защото като отстъпи смутена назад, се блъсна в мокрото тяло на съпруга си. Знаейки, че той е гол както майка го е родила, Зиновия се постара да застане точно пред него и се усмихна неуверено на болярката.
— Добро утро, Наташа. Хубаво време, нали?
— Слязох да ви правя компания — отбеляза развеселено Наташа, като наведе глава, за да огледа по-добре мускулестото тяло, което Зиновия безуспешно се опитваше да прикрие. — Виждам, че вие определено не скучаете.
Зиновия героично се опитваше да съхрани честта на съпруга си, и смутено каза:
— Сигурно се чудиш защо Тирон е още тук.
— А, че това той ли е? — отбеляза болярката. — Трудно е да го познае човек без униформата му. — Тя се обърна направо към мъжа. — Липсвахте ми тази сутрин на закуската, полковник, но забелязвам, че сте си намерили по-интересно занимание.
— Имам свободен ден, Наташа, и реших да последвам съвета ти. Това може да е последната ми възможност, преди да потегля на поход.
— На добър час — каза тя, сетне сви учудено вежди, оглеждайки мократа му коса. — Да не би някой да се е опитал да ви удави, полковник? Изглеждате малко по-разнебитен.
Зиновия болезнено притвори очи, а Тирон разпери ръце и леко кимна, като впери многозначителен поглед в темето на съпругата си.