— Съгласете се, мадам, че се оттеглихте прекалено рано и ще се върнете с мен, за да обсъдим още веднъж въпроса — предложи той. Около краката му вече се беше образувала локвичка, а ако Зиновия не отстъпеше скоро, тя щеше да стане по-голяма, защото за него голотата далеч не беше такъв проблем, какъвто явно се оказа за жена му.
Зиновия кимна сконфузено, без да вдига поглед.
— Както желаете, милорд.
— Добре! — отвърна Тирон и се усмихна доволно. — Ще ви чакам, мадам, затова ви моля да не се бавите много. Може окончателно да покваря Али, ако тръгна да ви търся.
Сетне той кимна на Наташа, завъртя се на босата си пета и зашляпа обратно към банята, съпровождан от Зиновия, която отчаяно се опитваше да прикрие голия му гръб.
Наташа се усмихна развеселено, като зърна част от това, което Зиновия пазеше от погледа й. Не можа да се сдържи да не отбележи:
— Знаеш ли, Зиновия, колкото повече опознавам полковника, толкова повече ми заприличва на покойния ми съпруг.
Като се поклони набързо, приятелката й се извини, че си тръгва така бързо и с отчаян стон хукна към вратата.
Наташа й махна за довиждане, като се опитваше да запази величествения си вид и непрекъснато си напомняше, че не трябва да се усмихва.
— Разбира се, скъпа — извика тя след нея. — Винаги съм на ваше разположение.
Като тръшна вратата зад гърба си, Зиновия изскърца със зъби и се нахвърли върху Тирон.
— Нямаш ли поне капчица срам?
Тирон се извърна към нея, подпрял ръце на кръста.
— Нямам намерение да надяна монашеско расо само за да угодя на деликатната ти натура, мадам, ако за това става дума. Нито пък можеш да ме накараш да повярвам, че Наташа не е виждала гол мъж. Що се отнася до това, определено не се срамувам, от тялото си.
— Разбира се, че не! Разхождаш се като надут паун и развяваш голотата си пред всяка жена, която се случи наблизо!
— Какво те интересува това? Мога да изложа прелестите си на тезгяха, без това да те притесни! Предпочиташ да запазиш нежната си ножница за ножа на някой друг кавалер, вместо да ме дариш с утеха и облекчение.
Зиновия ахна от възмущение.
— Това не е истина!
— О, така ли! — Тирон красноречиво махна с ръка, отхвърляйки думите й. — Щом не нито за мен, нито за някой друг, тогава би ли ми казала за кого се пазиш? За себе си? Като утеха за отнетата девственост?
— Разбира се, че не! — Зиновия гневно закрачи из банята и отново се нахвърли срещу него. — Поне не обикалям като някой ястреб кокошкар, зажаднял за допълнителна плячка!
— Ако изглеждам зажаднял — натърти той на използваната от нея дума — то е само защото копнея да се добера до сладкия извор, който ти си прикрила зад непристъпната стена на девството. Макар да умирам от жажда, ти криеш ключа за нея в непристъпната крепост на ума си.
— Какво? Искаш да ме използваш като някое войнишко момиче, така ли? — Зиновия се изправи предизвикателно и помръдна рамене, за да накара пеньоара да се свлече по закръгленото й рамо. — Искаше ме най-вече за това, нали? Неженени, но в твоето легло? Утеха за през нощта? Скъпи ми полковнико, дали не си ядосан толкова, защото те накараха да застанеш пред олтара с мен? Всъщност до мен стигна слуха, че смяташ след три години да забравиш, че изобщо някога си го сторил и навярно ще обявиш всеки свои потомък за незаконородено копеле.
— Нямам подобни намерения, мадам! — заяви Тирон и уви една кърпа около слабините си. — Ако не ти е достатъчна моята дума, мога да ти подпиша официален документ, с който давам своето име на всичките си деца. Това ще смекчи ли гнева ти?
Зиновия се замисли, без да престава да го гледа гневно.
— Може би да, до някъде.
— Какво друго искаш от мен?
— Само времето ще покаже как стоят всъщност нещата — отвърна тя. — Никоя клетва няма да бъде по-тържествена от онази, която ти даде пред олтара, но още не е сигурно дали смяташ да я сдържиш.
— Тогава какво ще кажеш да отидем двамата при царя, за да го помолим да забрави за молбата ми? Веднъж вече направих това, но ако настояваш, може да го повторим.
Зиновия го погледна въпросително.
— Ще се съгласиш ли да направиш подобно нещо?
— Нямаше да предложа, ако не бях съгласен.
— Няма да повярвам, докато не го видя с очите си, сър! — Тя вирна брадичка като заинатило се дете. — Ако това стане, може би ще се убедя.
— Тогава не можем ли да сключим примирие, докато намеря Ладислас? Може би ще бъдеш свободна от оковите на брака и от мен още преди края на този месец.
Зиновия го погледна тревожно.
— Настоявам да се върнете невредим, полковник.
— Ще направя всичко, което е по силите ми. — Като вдигна халата си, Тирон го метна на рамо и я помоли: — Позволи ми да остана малко по-дълго с теб, преди да потегля. От другата седмица може да ми се наложи да отсъствам доста дълго.