— Недей да ме ругаеш! — скара му се Зиновия. — Не съм от войниците от твоя полк! Аз съм ти жена!
— Много добре съзнавам това, мадам!
— Съмнявам се — тя вирна предизвикателно брадичка.
— Ако ще прекараме целия ден така, по-добре да се връщам в казармата — Тирон пак тръгна да става, но Зиновия отново го бутна обратно на стола.
— Казах, че не съм свършила! Стой мирно, докато не приключа!
Тирон скръцна със зъби и се приготви да издържи до края подстригването, и нейните укори. Зиновия продължаваше да щрака с ножица до ухото му, без да обръща внимание на неговото ръмжене. Раздразнението му скоро утихна и беше изместено от жив интерес към гледката, която се разкриваше на сантиметри от него. Тя се наклони леко, за да огледа резултата от работата си, при което пеньоарът се открехна и откри доста голяма част от закръглена гърда. Като не остана доволна от огледа, Зиновия изкусително седна на коляното му, за да оформи по-добре участъка над ухото. Мина зад гърба му, за да подравни врата, сетне пак застана пред него и прекрачи крака му, за да дооправи бакенбардите.
— Готово! — каза тя най-накрая, като пъхна пеньоара между краката си и седна на коляното му, за да огледа своето дело. Сякаш не забелязваше, че голото й коляно се е допряло до слабините му, макар то да беше единственото нещо, което занимаваше в момента Тирон. Не можеше да разбере как тя бе способна да се занимава с дреболии, когато той се сдържаше само с неистови усилия на волята. Ако съзнателно беше решила да го накаже, едва ли би могла да намери по-подходящ начин.
Като приглади подстриганата коса, Зиновия похвали своето произведение:
— Добре изглежда.
— Вече мога ли да мърдам? — попита Тирон, като плъзна ръка по бедрото й.
Зиновия го погледна, внезапно стресната. Видя познатата страст да гори в очите му и усети, че на свой ред пулсът й се учестява. Болезнено ясно осъзна, че иска да се люби с него.
Като усети колебанието й, Тирон развърза колана, разтвори пеньоара и го бутна да падне на пода. Ръцете му бавно тръгнаха нагоре от бедрата й, спряха се за миг на хълбоците, помилваха меките набъбнали гърди. Той видя, че устните й се разтварят, а очите овлажняват от желание.
Отвъд стъклата на прозорците, гледащи на изток, слънцето се скри зад няколко облака и под меката светлина белите й гърди засияха с нежна, вътрешна светлина, сякаш го подканваха да ги докосне. Тя постави ръце на широките му рамене и изви гръб под изгарящите му устни. Когато той най-сетне вдигна глава, тя посрещна жадните му уста с жар, която не отстъпваше на неговата. С дързост, изненадала самата нея, плъзна ръка по гърдите му, после надолу по плоския му стегнат корем и още по-надолу, утвърждавайки съпружеските си права. Реакцията му не я разочарова. Тирон рязко пое дъх през стиснатите си зъби, но не само той остана смаян от резултата от ласката й. Страстта му вече не можеше да бъде удържана, набъбваше, надигаше се, изправяше глава и Зиновия се дръпна по-стресната. Смутена от собственото си безразсъдство, тя понечи да се откъсне от него, но ръката му я спря, обгърнала плътно кръста й, притегляща я към него.
— Недей, любима, не си тръгвай.
Имаше право на това.
Зиновия разтвори уста от почуда, когато се вгледа в горящите сини очи. Нейните собствени очи се разшириха от изненада, докато от устните й се отрониха някакви думи, които никой от двамата не чу. Ръката му бавно се плъзна по нейното бедро, а Зиновия се насили да се изтръгне от хипнотичната сила, която я държеше в плен, уплашена не на шега, че може да потъне в очите му. Но когато устните му се впиха в нейните, главата й се замая и тя забрави всичко друго, освен тях двамата, забрави, че трябваше да го държи настрана.
Той я вдигна на ръце и я постави странично върху слабините си. Ситни искрици на удоволствие се посипаха по нея, когато проникна в тялото й и за известно време двамата се наслаждаваха на съединението, като се прегръщаха и целуваха, разменяйки си ласки, познати само на влюбените. Сетне бедрата й започнаха да откликват на неговите движения, първоначално неуверено, после с инстинктивно умение и страст, които не отстъпваха на неговите. По жилите й сякаш потече огън и тя беше залята от всепоглъщащата вълна на страстта, която я издигаше все по-нагоре и по-нагоре, докато не достигнаха ослепителните висини. Останали без дъх, те се вкопчиха един за друг, а зажаднелите им устни останаха слети, свидетелствайки за блаженството от тяхното съединение.
Следобедът вече преваляше, когато слязоха да видят Наташа в голямата зала. Опитната жена не можеше да не забележи промяната в тях, защото и двамата сякаш гледаха да не се отлепят един от друг дори за миг. Държаха се за ръце като витаещи в облаците влюбени и непрекъснато си разменяха пламенни погледи, носещи тайни послания, които обаче Наташа разгадаваше лесно, защото сама бе познала голямата любов. Нежните погледи на Зиновия ясно показваха, че тя е захласната по съпруга си и Наташа се надяваше, че това е знак за по-дълбоки чувства, които нямаше да отшумят скоро. Що се отнася до Тирон, той очевидно беше запленен от младата си жена. Попиваше с поглед всяко нейно движение, всяка нейна усмивка и дума. Отговаряше на въпросите й, питаше я за нейното мнение, изслушваше го с уважение и сплиташе дългите си пръсти с нейните или обгръщаше с ръка раменете й, за да я притегли по-плътно до себе си. И двамата не се смущаваха ни най-малко да проявяват открито чувствата си и само се смееха, щом забележеха, че Наташа ги гледа с усмивка.