Двамата се оттеглиха в спалнята си веднага щом се смрачи. Наташа не се изненада. Тя предупреди Али да не се качва при тях, докато не я повикат, а това стана чак късно сутринта на следващия ден. Прислужницата беше помолена да отиде при господарката си в банята. За пръв път през живота си Зиновия почувства някакво странно смущение да стои гола пред друга жена, но когато Тирон влезе няколко минути по-късно, не потърси никаква кърпа. Вместо това Али беше заточена на горния етаж, където с весело тананикане започна да вади дрехите, които господарката й щеше да облече този ден.
Наташа отклони поканата на Тирон да излезе заедно с тях, тъй като беше обещала на княз Жерков да прекара деня с него и дъщеря му. Тирон съвсем не беше разочарован от отказа й, тъй като оставаше сам с жена си в каляската. Докато Стенка ги караше към града, те обсъждаха хиляди неща. Някои бяха откровено чувствени, например когато Зиновия разпитваше за неговия опит като мъж, други пък напълно невинни, отнасящи се за нейното детство или за подаръците, които трябва да купят за София, Али и Наташа, защото можеше да се окаже, че Тирон няма да може да се върне до Коледа.
В последно време Тирон се улавяше, че гради плановете си като човек, който смята дните си за преброени. Колкото повече наближаваше датата на потеглянето му, толкова повече се затваряше в себе си. Отдавна беше привикнал с мисълта, че може да не се върне от поредния поход, но сега за първи път това искрено го безпокоеше. Никак не му се искаше да се раздели със Зиновия. В него все по-силно се надигаше желанието да й заяви, че ако го сполети нещо лошо, тя винаги ще бъде добре дошла при семейството му в Англия. Възможно беше също тя да носи вече неговия наследник и в такъв случай нямаше да е справедливо родителите и баба му да научат само, че е загинал и никога да не узнаят, че е имал жена и дете. И докато бяха сами в каретата, Тирон побърза да увери Зиновия, че може да разчита на семейството му, ако той самият не се върне. Но самата мисъл, че нещо лошо може да го сполети, я изпълни с ужас.
— Няма да понеса да те загубя — изхлипа тя, притискайки се до гърдите му. — Трябва да се пазиш и да се върнеш при мен.
— Ще се старая с всички сили, мила — промълви Тирон, притискайки устни до челото й. — Вече те открих и сега отчаяно искам да се върна.
— Трябва! Трябва!
— Избърши сълзите си, Зиновия — нежно започна да я успокоява той. — Скоро ще трябва да излезем от каретата и хората ще се чудят защо плачеш.
Зиновия неохотно се откъсна от него и изтри зачервените си очи и нос, сетне подсмръкна и вдигна поглед към нежно усмихнатия си съпруг.
— Така по-добре ли е?
Тирон импулсивно я притисна отново до себе си и впи устни в нейните, тъй като внезапно беше осъзнал колко мъчителна щеше да бъде за него раздялата.
— Ще се моля времето да тече по-бързо. Не мога да понеса мисълта, че ще съм далеч от теб, че няма да мога да те виждам, да те докосвам, да те любя…
Като се сгуши до него, Зиновия се опита да си вдъхне кураж.
— След един два месеца всичко ще е минало и отново ще те притисна до мен. Сега трябва да съберем сили и да се молим нищо лошо да не ти се случи.
Тирон се озърна, когато Стенка закова впряга на Червения площад, сетне умолително погледна Зиновия.
— Имаме толкова малко време. Нека не го пилеем тук, където няма да мога да те прегръщам и целувам. Нека се върнем колкото се може по-бързо у дома.
Зиновия се усмихна и пъхна ръка в неговата.
— Ще бързаме.
Оставиха Стенка да чака при каретата и тръгнаха забързани към пазара на Китайгород. Скоро приключиха с покупките и се върнаха с подаръците — златна огърлица за Наташа, вълнен шал за Али, рокля за Даша и кукла с пъстра кукленска къщичка за София.
Тирон помогна на Зиновия да се качи в каретата и се готвеше да я последва, когато зърна отдалеч сред тълпата своя помощник да му маха, опитвайки се да привлече вниманието му. Като обеща да се върне след минута, Тирон остави жена си и тръгна към Григорий.