— Отдавна не съм те виждал толкова щастлив, приятелю — отбеляза с усмивка Григорий. — Бракът явно ти се отразява добре.
— Защо не дойде до каретата да поговорим — попита Тирон, като усети, че капитанът се готви да му съобщи нещо неприятно.
Григорий помръкна.
— Реших, че е по-добре Зиновия да не чуе какво имам да ти кажа. Трябва да знаеш, че Алета е бременна и генерал Вандерхаут е побеснял. Кълне се, че детето не е негово.
— Не може да е сигурен в това, освен ако не спят заедно.
— Май случаят е именно такъв. Носят се слухове, че навремето е хванал някаква заразна болест, която му пречи да задоволи нуждите на жена си.
— Заразна болест ли? — Тирон се намръщи объркано. — Да нямаш предвид…
Григорий вдигна ръка, за да спре потока от въпроси, който всеки момент можеше да се излее от устата на полковника.
— Чух също друг слух, че генералът се чудел откъде ли е пипнал болестта, защото и той не бил съвсем верен на Алета.
— От един дол дренки — коментира Тирон.
— Както и да е — продължи Григорий. — Алета разправя наляво и надясно, че ти си я докарал до това състояние…
— Кучка! — извика Тирон, сетне простена, като си помисли, че слухът може да стигне и до Зиновия. — Това е лъжа, разбира се!
— Знам, но генерал Вандерхаут не знае! Май е тръгнал да те търси. По-добре се помъчи да заминеш, преди да те е намерил.
— Добре! Но какво да кажа на Зиновия? Тя ще страда, като чуе всичките тези мръсотии. Трябва да я предупредя сега.
— Да, по-добре ти сам да й кажеш, вместо да оставиш това на някой доброжелател. Ще ти повярва ли?
— Трябва!
Седнала в каляската, Зиновия разглеждаше подаръците, които бяха купили. Когато усети, че някой отваря вратичката, тя вдигна поглед с усмивка, очаквайки да зърне Тирон, но думите замръзнаха на устните й, когато срещна горящите очи на княз Алексей.
— Зиновия, малка моя Снежанке — поздрави я той дрезгаво. — Не вярвах, че можеш да станеш още по-хубава за толкова кратко време. Нима си успяла да се влюбиш, скъпа, в съпруга си? Може би дори се сещаш да ми благодариш за добрината, че му позволих да си запази мъжествеността?
Зиновия вложи в ледения си поглед цялото презрение, на което беше способна.
— Крайно съм благодарна, че Негово величество и Ладислас ти попречиха да извършиш пъкления си план, Алексей. Но кажи ми все пак, как се осмеляваш да се доближаваш до мен, когато съпругът ми е наблизо?
Алексей вдигна презрително вежди, показвайки какво мисли за евтините й трикове, сетне предпазливо се озърна, опитвайки се за открие полковника в тълпата.
— Шегуваш се, Зиновия. Кой може да бъде така глупав, че да остави хубавата си жена сама, когато всеки нагъл негодник може да я нападне?
— Не съм сама — напомни му Зиновия, като посочи към кочияша и лакея. — Стенка и Йосиф са тук, достатъчно е да извикам, за да дотичат, а секунда по-късно ще долети и мъжът ми.
— Тц, тц — поклати укорително глава Алексей. — Трябваше досега да научиш, че ще накарам да им отсекат ръцете, ако се осмелят да ме докоснат…
Зиновия изсумтя презрително.
— Не мисля така, Алексей, особено след като Негово величество те предупреди да внимаваш какво правиш. Но все пак, ще останеш ли, докато мъжът ми се върне? Или ще избягаш като страхливец, какъвто си всъщност?
— Не вярвам мъжът ти да е тук, скъпа, така че престани с евтините си хитрости — Алексей изпръхтя пренебрежително и като скочи в каретата, се настани срещу нея и я огледа внимателно. — Знаеш ли, Зиновия, в крайна сметка може би ще успееш да ме убедиш да ти отделя малко внимание. Заслужаваш си усилието, което ще направя, за да ти простя.
— Моля те! Не се насилвай! — прекъсна го Зиновия. — Запази си омразата! Предпочитам да си имам работа с нея!
— Носят се слухове, че мъжът ти скоро ще напусне града. Някой трябва да те утешава, докато него го няма.
— Защо ми са твоите услуги, когато мога да имам най-доброто?
— Толкова невинна още, скъпа. — Мургавият княз се ухили, без да се притеснява ни най-малко. — След като се позабавляваме малко заедно, ще научиш какво е истински мъж.
— Истински мъж! — изсумтя Зиновия. — Ти ли, надуто магаре такова! Че ти дори не знаеш какво значи това! Наистина ли си въобразяваш, че може да се съди за мъжа по броя на уличниците, с които е преспал? Истинските мъже имат по-важна работа, а доколкото мога да съдя, ти не струваш повече от кой да е похотлив нерез. Съпругът ми е много повече мъж, отколкото ти някога би могъл да бъдеш, Алексей, повярвай ми!