Гордостта на Алексей отново беше уязвена от сравнението, което чуваше не за пръв път.
— Виждам, че не си се научила да си държиш езика зад зъбите, Зиновия! Но грешиш, ако си мислиш, че вече не мога да ти навредя!
Той се наведе с присвити очи, за да продължи със заплахите си, но също като куче, което внезапно е било попарено, подскочи от изненада, когато зърна едрата фигура на полковник Райкрофт да запълва вратичката на каретата. Преди да успее да се добере до отсрещната врата, Тирон сграбчи полите на кървавочервения му кафтан и бавно го придърпа към себе си, докато князът отчаяно се опитваше да се задържи. Като падна на колене на пода пред Зиновия, Алексей сграбчи нозете й, притискайки лице в нейния скут. Сигурен беше, че полковникът смята да му даде сериозен урок, за да си отмъсти за бичуването. Напрегна всичките си мускули, опитвайки да се задържи и вдигна лице към нея, докато тя се мъчеше да го отблъсне.
— Внимавай, Зиновия! Мога да направя и нещо по-лошо от скопяването на съпруга ти! Следващия път ще го хвърля на кучетата да го разкъсат! Зиновияяя… Помогни ми!
Като стисна Алексей за врата, Тирон изръмжа в ухото му.
— Жалък страхливец! Къде ти е смелостта, когато Ладислас го няма наблизо?
Князът отчаяно се вкопчваше в седалките и вратата, но с лекота беше изхвърлен навън. Приземи се сред купчина изгнили зеленчуци, които някакъв продавач беше изхвърлил. Изправи се на крака и без дори да изтърси боклуците, полепнали по обшития със злато кафтан, се отдалечи колкото се може по-бързо.
— Полковник Райкрофт. — Гневният вик дойде от друга посока и когато Тирон се обърна, пред него се изправи побеснелият генерал Вандерхаут. — Какво означава подобно поведение? Да не сте полудял?
— Той обиди жена ми!
Генералът почервеня от гняв.
— Как се осмелявате да вдигате ръка срещу друг човек заради нещо, което вие сам вършите?
Тирон погледна командира си в очите.
— Нещо, което сам върша ли? Чух за състоянието на жена ви, генерале, но независимо дали ми вярвате или не, грешката не е моя.
— Алета казва, че сте вие. И заради това, полковник, ще се постарая да ви разжалват и да ви изгонят позорно от тази страна.
Тирон изруга под мустак, като видя докъде може да доведе коварството на Алета. Явно най-накрая беше намерила подходящ начин да си отмъсти, но той нямаше да се предаде без бой.
— Препоръчвам ви, генерале, да проучите въпроса по-внимателно, преди да изпълните заплахата си. Така ще спестите много срам и на себе си, и на жена си.
Генерал Вандерхаут почервеня като рак, докато търсеше подходящ отговор. Мъчеше се да измисли и някаква заплаха, която да предизвика страх в нетрепващите стоманеносини очи, но само се изхрачи на земята.
— Вече трябва да тръгвам, генерале — продължи студено Тирон. — Но ако смятате да повдигнете официално въпроса, мога да ви уверя, че ще представя свидетели, как много пъти съм отхвърлял авансите на жена ви. Нейното поведение не ме засяга, но няма да й позволя да ми провали живота с лъжите, които разпространява по мой адрес.
Като кимна рязко, Тирон сложи край на разговора.
— Довиждане, генерале.
— Няма да оставя тази работа така, полковник Райкрофт! — извика зад гърба му Винсент Вандерхаут, докато Тирон се качваше в каретата. — Пак ще говорим!
— Какво стана? — Зиновия потърси отговора по гневното му лице.
— Алета е бременна — без заобикалки отвърна Тирон. — Генерал Вандерхаут твърди, че детето не е от него и тя е решила да каже, че съм аз. — Тирон поклати глава. — Не съм, Зиновия. Кълна ти се, че не съм докосвал тази жена, освен когато е трябвало да я отлепям от себе си.
Зиновия се наведе напред и нежно притисна чело до врата му. Гневът му мигновено се разтопи, а след малко я чу да казва:
— Вярвам ти, Тир.
Тирон не знаеше какво го ядосва повече, появата на Алексей или скандалът с Вандерхаут. Жена му разреши този проблем.
— До Алексей са стигнали слухове, че скоро ще отпътуваш — уведоми го тя. — Решил е да се опита отново да ме вкара в леглото си.
Тирон се отдръпна, погледна изненадан жена си и видя, че тя е разтревожена. Прегърна я и взе да я успокоява:
— Ще оставя хора да те охраняват, докато ме няма. Алексей не е толкова смел, че да се изправи срещу въоръжени стражи.
Зиновия го погледна в очите.
— Страшно ще ми липсвате, полковник!
— Затова ви оставям сърцето си, мадам — прошепна той. — Пазете го добре!
— Никога няма да ти изменя — нежно обеща тя, като се сгуши до гърдите му. Като го погали с пръст по брадичката, тя се усмихна и призна: — Мисля, че ви обичам, полковник.
Тирон доближи устни до нейните и промълви: