— Явно мъжът ти се страхува да не получи рога, докато го няма — презрително изсумтя Алексей. — Един девствен пояс щеше да му излезе по-евтино от тези тромави мужици.
Усмивката на Зиновия не можеше да се нарече съчувствена.
— О, Алексей, нима те ядосва, че успя да осуети похотливите ти кроежи, като нае хора, които не се стряскат от заплахите ти?
Тъмните очи на Алексей проблеснаха с някаква странна смесица от гняв и лакомо сладострастие.
— Изглеждаш доста спокойна и сигурна, Зиновия, също като добре охранен лебед, който се плъзга по топлите вълни на езерото, без да забелязва, че гладният вълк се облизва на брега.
Зиновия надменно го измери с поглед.
— Внимавай, Алексей, да не те погълне блатото на самомнението, ако не си научил добре урока си. Негово величество още не е забравил жалкия ти опит да ме откраднеш от полковника. Следващият опит може да ти струва главата.
Напомнянето не развесели княза. Погледът му охладня и се превърна в черен лед, обещаваш страшна мъст.
— Трябваше да научиш досега колко сериозен мога да бъда, Зиновия. Мразя да повтарям веднъж дадения урок, но ти явно не разбираш от дума.
И той със самодоволна усмивка тръгна към каретата си. Оттогава мина цяла седмица и Зиновия започна да се надява, че се е отказал да задоволи похотта си с нея, защото не го беше виждала да се върти около къщата или дори в компанията на Ана и другите му близки. Чудеше се дали не е напуснал Москва, устремен към поредното си завоевание.
Зиновия духна свещта до леглото си и се пъхна между хладните чаршафи, спомняйки си как някога Тирон беше тук и ръцете му се протягаха, за да я притеглят до голото му тяло. Сега там беше зейнала празнота, която заплашваше да се сключи около нея. Разтърка ръце в ръкавите на нощницата си, за да прогони студа на самотното легло. Като не намери уютната топлота на съпруга си, тя дръпна възглавницата на Тирон и я притисна до гърдите си толкова силно, колкото й се искаше да го прегърне. После, когато в съня си го зърна пред себе си, се почувства като лист, носен от топъл и нежен вятър.
Минаха близо два часа, но Зиновия имаше чувството, че са прелетели само няколко минути, когато една голяма ръка притисна устата й. Тя покри почти половината й лице и от отчаяният писък, който се изтръгна от гърлото, не се чу ни звук. В следващата секунда напъхаха някакъв парцал в устата й и го завързаха отзад. Докато затягаше възела, мъжът се надвеси над нея и сърцето й замръзна от ужас, когато на лунната светлина разпозна сламенорусата коса, която покриваше едрата глава на разбойника Ладислас!
Макар да не можеше да издаде друг звук, освен отчаян стон, цялото й същество крещеше това име, докато се мяташе в могъщите му ръце. Той умело я накара да се сгъне на две, въпреки съпротивата издърпа ръцете зад гърба й и ги завърза за китките, сетне я уви в завивките, така че тя се уплаши да не се задуши. Като отчаяно мяташе глава напред-назад, Зиновия затърси някакъв процеп, през който да поеме въздух, докато накрая Ладислас не разбра какво я мъчи и като я разопакова, придърпа одеялото до брадичката й.
— Така по-добре ли е? — Гласът му прозвуча доста развеселено, а бледите му очи проблеснаха закачливо. На бледата лунна светлина изглеждаше, сякаш в тях се гонят шеговити искрици. — Страшно ще се разстроя, ако се задушиш, докато те любя, хубавелке.
Хиляди подходящи епитети й идваха на ум, докато се боричкаше безуспешно. Как смееше! Знаеше какво да му каже, ако устата й не беше запушена. Но сега можеше само да го изпепелява с поглед, което не беше достатъчно, за да се освободи. Като се ухили, Ладислас я вдигна от леглото и я метна небрежно на рамо, сетне се поколеба пред отворената врата на гардеробната.
— Предполагам, че като всички жени ще предпочетеш да наденеш някакви скъпи парцали, вместо да ходиш из къщата ми гола. Не че не бих предпочел да е така, но се съмнявам, че Альона ще се зарадва.
Той струпа няколко тоалета на купчина и направи от тях обемист вързоп, сетне взе една тежка зимна шуба и отиде до предверието. Спря в залата и се заслуша. Увери се, че прислужниците не са се събудили, и с широки крачки забърза по тъмния коридор, после се спусна по стълбите. Излезе от двореца през вратата към градината и се затича към външния портал, където го чакаха десетина от неговите хора с коне.