Зиновия се огледа, търсейки отчаяно с поглед телохранителите си. За огромно свое разочарование ги видя безпомощни в градината, завързани за едно дърво до тухлената ограда. Макар да се опитваха да се освободят от въжетата, не можеха да направят нищо друго, освен да проследят безпомощно с поглед как я отнасят. След като ги бяха хванали, многобройните им нападатели се бяха погрижили да им запушат устата. Те ръмжаха и пъшкаха, но не можеха да спрат разбойника, който я мъкнеше на рамо към резбованата врата.
— Скоро ще се съмне — отбеляза Ладислас и я подаде на Петров, който вече се беше метнал на седлото, като ги видя да идват. — Трябва да се махаме от града преди да е изгряло слънцето, иначе княз Алексей ще извика царските войници да ни спрат.
Петров се ухили.
— На княза няма да му хареса, че вземаш хем златото му, хем момичето, след като ти е наредил да му го занесеш право на него.
Белите зъби на Ладислас проблеснаха в тъмнината и той с доволна усмивка вдигна поглед към приятеля си.
— Княз Алексей не ни се е издължил за последната услуга, която му направихме, приятелю. Нали тогава обеща на теб и хората ни злато, а на мен момичето. Глупаво беше от негова страна да ни търси пак. Трябваше да се сети, че ще си вземем своето.
— На английския полковник също няма да хареса, че му вземаш невестата. Мисля, че ще тръгне след теб… а може и да те хване, ако си губиш времето с момичето.
— Първо ще трябва да ни намери, нали, Петров? А що се отнася до мен, няма да спра коня си, докато не стигна до нашия лагер. — Той хвана тъмната грива на жребеца, който някога беше на Тирон, и се метна на седлото. Като потупа коня по врата, той се ухили към гиганта. — Ще видиш, Петров. Ще яхна невестата му, както яхам неговия кон. Този път няма да ми попречи.
Тирон се обърна изненадано, когато Григорий отметна платнището на палатката и влезе.
— Полковник!
— Какво има? — В гласа му се промъкна страх, защото познаваше достатъчно добре своя заместник, за да разбере, че е сериозно разтревожен.
— Ладислас идва!
Тирон едва не се усмихна и се отпусна, като си помисли, че е взел прекалено лесно да се стряска, изнервен от чакането.
— Най-сетне! Бях започнал да се отчайвам.
— Полковник! Има и нещо друго!
Тирон замръзна и пак усети, че сърцето му се вледенява.
— Какво друго? Какво имаш предвид? Да не е повел със себе си цял полк казаци? — Веждите на младия руснак останаха все така тревожно свъсени и Тирон едва се сдържаше на мястото си. Трябваше по-скоро да чуе и най-лошото, което капитанът имаше да му казва. — Какво ти тежи, Григорий? Казвай, по дяволите!
— Жена ти… госпожа Зиновия…
С един скок Тирон стигна до него и сграбчи реверите на шубата му. Усети, че стомахът му се е превърнал в буца лед.
— Какво е станало със Зиновия?
— Ладислас я е пленил, полковник! Сега тя е с него и яздят към лагера!
— Сигурен ли си? — Разкъсван от страх и притеснение, Тирон бавно почука с юмруци по гърдите на капитана, за да му покаже колко е важно да не греши. — Сигурен ли си?
— Видяхме я двамата със Захар, полковник! Тя язди зад Петров и отдалеч си личи, че е завързана за него.
— По дяволите! — изруга Тирон и като заобиколи Григорий, хукна навън. Без да обръща внимание на пронизващия леден вятър, който лесно проникваше през вълнения му кафтан, той отиде при Захар и го запита без заобикалки.
— Сигурен ли си, че си видял добре, Захар? Не грешиш, ли?
Следотърсачът без колебание посрещна погледа на полковника.
— Няма никакво съмнение, полковник. Жена ви е. Изчакахме скрити зад дърветата Ладислас да мине край нас, за да бъдем съвсем сигурни. Видяхме лицето й. Няма как да я сбъркаме.
— Как е възможно?
Тирон хвана главата си с ръце, ужасен от стоварилата се изневиделица новина. Отчаяно започна да прехвърля наум различни планове, които да доведат до нейното освобождаване, но знаеше, че всички те крият по някаква опасност. Като се обърна рязко, той казана своя помощник:
— Трябва да я освободя, Григорий! Трябва да сляза там долу и да поговоря с Ладислас очи в очи.
— Полковник, умолявам те да изчакаш, докато не влязат в лагера — предупреди Григорий, като разбираше мъката на приятеля си. — Иначе Ладислас може да избяга с нея.
— Но ако това е Зиновия? — Тирон беше готов да спори с цялото си сърце.
— Тогава трябва да внимаваш повече от всякога. Ако се измъкнат от капана с такава скъпоценна плячка в ръцете си, могат и да не се върнат повече. Трябва грижливо да обмислиш всичко. Нямаме друг избор, освен да изчакаме, докато капанът не се затвори зад тях, за да не могат да избягат.