— Започва — съобщи тя с напрегнат глас, когато болката взе да отшумява. — Бебето скоро ще дойде — тя вдигна поглед към Зиновия. — Знаеш ли какво трябва да се направи?
Зиновия взе да се паникьосва.
— Нямам никаква представа.
— До потока живее една баба. Тя знае какво се прави. Иди да я доведеш.
Около час по-късно Тирон се върна със Захар и видя Ладислас нервно да крачи напред-назад по верандата, доколкото му позволяваше тежката верига. Притеснен от последните разкрития, Тирон едва забеляза тревогите на разбойника, но беше осведомен за последните новини в лагера от лейтенанта, който го пресрещна пред вратата.
— Съжалявам, полковник, но жената на Ладислас ражда вътре. Жена ви каза всички да чакаме навън. Предполагам, сър, че е имала предвид и вас.
Тирон веднага разбра какво става. Като хвърли поглед към Ладислас, той осъзна, че разбойникът се вълнува съвсем искрено от това, което става в къщата. Изглеждаше доста странно, че обесникът се е загрижил толкова за жената и Тирон се зачуди дали той все пак няма и някакви добри качества.
Григорий пресече двора и като спря на най-долното стъпало, изчака командирът да се обърне към него и попита:
— Какво видяхте двамата със Захар?
— Поне един полк полски наемници или разузнавачи — отвърна без заобикалки Тирон и слезе две стъпала, за да застане срещу него.
Григорий обмисли за минута новината, сетне попита:
— Какво ще правим, полковник, като нямаме и половината от техните хора?
— Не можем да разчитаме, че ще успеем да се върнем в Москва да се съединим с останалите части. Когато потегляхме, генерал Вандерхаут беше поискал да прехвърлят под негово командване другата половина от нашия полк. Той има разни странни идеи и няма да се изненадам, ако е засилил хората някъде далеч със спешни задачи. Вече съжалявам, че не се сетих да взема целия полк.
— Полковник, нали целта ни беше да не бъдем разкрити, преди да заемем позиция на хълма. И успяхме да заловим Ладислас с бандитите му — изтъкна Григорий с логиката на приятел, който не иска да гледа как другарят му се самообвинява излишно. — Никой не очакваше нахлуване отвън в нашите земи. Все пак ми се струва странно, че тези наемници смятат да нападнат Москва с толкова малко от армия.
— Навярно си спомняш за последните два опита на поляците да сложат свой човек на престола. Затова може да се предположи, че се надяват отново да се възползват от изненадата. И нищо чудно да успеят, ако генерал Вандерхаут е имал глупостта да оголи столицата от половината й гарнизон.
Ладислас беше спрял обиколките си и се беше заслушал в разговора между офицерите, сетне клекна до най-горното стъпало и ги загледа очаквателно, докато те най-сетне не благоволиха да му обърнат внимание. Усмивката му отново беше станала самодоволна.
— Май ти трябват още хора, англичанино?
Тирон вдигна вежди и го измери мрачно с поглед.
— Ако смяташ да злорадстваш, Ладислас, трябва да те предупредя, че не съм в настроение за шеги.
— Нямам желание за шеги, полковник, когато знам, че скоро ще ме обесят в Москва — Ладислас поклати глава и сви замислено широките си рамене. — С дете на ръце не мога да не си помисля, че ще бъде хубаво, ако нещата се променят и мога да заживея като хората с жена си.
— Не ти ли се струва, че е малко късно за разкаяние, Ладислас? — отвърна иронично Тирон. — Вече си на моята възраст, а мога да се обзаложа, че през целия си живот не си прекарал нито един ден, в честен труд. Сега, очевидно защото си заловен, започваш да хленчиш. Е, ще трябва да си изплачеш мъката на нечие друго рамо, престъпни друже. Нямам време да ти слушам вайкането.
— Моля те само да ми отделиш минутка, полковник. Нищо повече — започна да се пазари Ладислас. — Може и да се заинтересуваш от предложението ми.
— Търпението ми се изчерпва — грубо отвърна Тирон.
— Какво, според теб, смятат да правят тези наемници? — настоя Ладислас, като не обърна внимание на пренебрежението в думите на англичанина.
— Престъпления! Също като теб!
— Е, хайде, полковник — с усмивка го сгълча атаманът на бандитите. — Нали ти обещах, че ще ти предложа нещо интересно? Но ако си чак толкова сигурен, че с хората си можеш да отблъснеш чуждия полк, само си хабя думите.
Тежка въздишка показа, че Тирон едва се сдържа.