— Какво имаш да казваш, Ладислас? Чакам.
Водачът на разбойниците охотно изложи плана си.
— Да предположим, полковник, че моите хората се обединяват с вашите и заедно прогоним чужденците… — Той се загледа очаквателно в Тирон и се усмихна, като видя, че най-накрая е привлякъл вниманието му. Сви широките си рамене и продължи: — Ако са тръгнали с лоши намерения срещу Москва, а моят отряд помогне да ги върнат там, откъдето са излезли, може пък царят да склони да прости на мен и на хората ми… ако всеки поотделно положи тържествена клетва, че занапред ще се посвети на честен труд.
Тирон зяпна смаяно Ладислас, неспособен да възприеме на сериозно подобна възможност. Самата мисъл, че подобен човек може да промени живота си на тази възраст, му изглеждаше просто смешна. Ако му се доверяха, последствията можеха да бъдат просто катастрофални, все едно да се повярва, че тигърът може да надмогне естествената си склонност да ловува.
— И какво ще правиш? — изсумтя Тирон. — Кози ли ще пасеш? Как да си те представя наведен над ралото.
— Защо да не стана войник като теб — предложи Ладислас. — Щом Негово величество наема чужденци да обучават войниците му как да се бият, защо да не наеме хора, които вече умеят да го правят? Не искаме да ни обличат във великолепни униформи като някои боляри, а да се сражаваме за царя и да пазим руските граници от нашественици.
Тирон изгледа недоверчиво разбойника и попита:
— А няма ли да се върнеш към убийствата и грабежите, щом се окажеш на свобода?
Ладислас разпери ръце, призовавайки чувството му за справедливост.
— Воювам вече много години, полковник. Нападали са ме и съм се защитавал доколкото умея, но не съм убиец! Никога не съм убивал човек, който не се е опитал пръв да ми вземе живота.
Тирон отбеляза с кисела усмивка:
— А да вярвам ли, че никога не си разчеквал хора между два коня…
— Само се пошегувах, полковник — възрази Ладислас и се ухили. — Заплашвам, без да имам нищо сериозно наум. Понякога помага. Като чуят такива неща, някои хора предпочитат да не прибягват до насилие. Пък и ми дължиш една услуга, задето те отървах от оня негодник, княз Алексей Тарасов. Той съвсем сериозно смяташе да те скопи. — Разбойникът погледна ухилен къщата, сетне потърка замислено брадичка и продължи да убеждава победителя: — Убеден съм, полковник, че трябва да ми благодариш за много неща. Жена ти явно цени високо твоята мъжественост. Не ми позволи дори да я докосна и се кълнеше, че по-скоро ще се самоубие, отколкото да ми позволи да я взема. Ако разсъждаваме трезво, полковник, по-добре беше аз да я отвлека, отколкото оня плъх Алексей. Добричкият княз ме нае да я отмъкна, но ми нареди да му я предам незабавно. Като размислиш, ще видиш, че ако не бях му обърнал внимание, щеше да наеме някой друг, не толкова достоен като мен, и той можеше да му свърши далеч по-добра работа.
Григорий докосна ръка на рамото на командира си. Двамата се отдалечиха на няколко крачки от къщата. Ладислас ги наблюдаваше с надеждата, че ще решат да му дадат шанс.
— Какво мислиш, полковник? — попита Григорий. — Смяташ ли, че на Ладислас може да му се има доверие?
— Не мога да бъда сигурен, но при тези обстоятелства съм склонен да рискувам — отвърна Тирон.
— Ами ако се присъедини към враговете?
Тирон свъси вежди.
— Тогава ще го накарам да съжалява за това до края на краткия си живот.
Григорий одобри решението на полковника с кимване, сетне се върна с него при Ладислас.
— Не знам защо трябва да ти давам още една възможност, като си помисля какви неприятности си ми причинил — заяви Тирон. — Княз Алексей може да потвърди, че не може да ти се има доверие, но намесата ти тогава ме кара да проявя известно снизхождение… ако докажеш, че го заслужаваш, разбира се. Да сме наясно отсега. Каквото и да стане днес, ще се върнеш с мен в Москва, за да може Негово величество цар Михаил да реши дали да даде амнистия на теб и хората ти. Ако наистина ни помогнеш да прогоним враговете, ще помоля господаря да ти прости, но имай предвид, че няма да ти позволя да ме измамиш. Ако ме накараш да съжалявам, че съм ти дал още една възможност, ти ще си първия, когото ще застрелям. Разбра ли?
— Съвсем ясно, полковник.
— Добре. Наистина ли си сигурен, че хората ти ще те последват? — попита Тирон като последна предпазна мярка.
Ладислас се засмя.
— Те явно искат да поживеят още малко, така че няма да имат нищо против.
В отговор на това Тирон нареди на лейтенанта да освободи пленниците. Докато Ладислас и Петров се надигаха, полковникът ги подкани да побързат.
— Качвайте се на конете и се съберете с хората си пред тази къща. Трябва да изпреварим наемниците, за да разположим топовете и разгърнем частите си по околните хълмове, така че се налага да потеглим веднага.