Ладислас се поколеба пред вратата и отправи последна молба към англичанина.
— Полковник, искам да поговоря за малко с Альона. Ако не се върна, нека тя знае, че поне съм се опитал да направя нещо за нея и детето.
Тирон отиде до врата и като я отвори, махна на Зиновия и акушерката да излязат за малко. Ладислас кимна с благодарност и като мина покрай полковника, затвори вратата зад гърба си.
Зиновия развълнувано стисна ръката на Тирон и отиде с него на края на верандата, за да останат няколко минути насаме, без да обръщат внимание на любопитните погледи. Като не можа да намери подходящите думи, за да й каже, че може и да не се върне жив, Тирон я прегърна и я притисна до себе си с печал, която скоро се предаде и на нея.
— Накъде потегляш сега? — попита тревожно Зиновия и като се откъсна от прегръдките му, го погледна в очите, сетне отклони поглед и зърна, че раздават оръжия на разбойниците. — Нещо ужасно трябва да се е случило, за да се съюзяваш с разбойниците.
— Забелязахме наблизо чужда войска. По всичко личи, че са се запътили към Москва. Още не знам защо, но според мен се надяват да се промъкнат незабелязани до Кремъл — или за да убият, или за да пленят царя. Не им е за пръв път да се опитват да завладеят така страната.
— Но как могат да го постигнат? — попита Зиновия изумена.
— Благодарение на предателството… и на огромно самомнение. Ако имат шпиони или съучастници в Кремъл, навярно се надяват да проникнат вътре незабелязано.
— Внимавай — помоли го Зиновия, като му позволи да я притисне отново. — Още не си ме дарил с детето си, съпруже мой, а не бих искала, ако смъртта ни раздели да не остане свидетелство за любовта ни.
Тирон притисна нежно устни до нейните, сетне усмихнат се вгледа в премрежените й от сълзи очи.
— Живяхме толкова кратко заедно, любов моя. Надявам се, че ще имаме време пред себе си да създадем много плодове на нашата любов.
Ладислас излезе от къщата и Тирон целуна горещо жена си, сетне скочи от верандата. И двамата се смутиха, като усетиха, че са се запътили към един и същи кон.
— Това е моят жребец! — заяви решително Тирон, като хвана юздите. — Твоят кон го застреляха! Не си ли спомняш?
— Но ние си ги разменихме — опита се да възрази Ладислас. — Моят стана твой, а твоят — мой.
— Твоят е мъртъв! — Тирон застана между разбойника и коня, сетне се метна на седлото и се ухили, докато атаманът протестираше с пресилен гняв. — От днес нататък, Ладислас, ще трябва да се задоволяваш с онова, което е твое. Нямам никакво намерение да деля вещите си с когото и да е, особено с хора като теб.
Тирон подкара гордо пристъпващия жребец толкова близо до атамана, че опашката му го плесна по лицето. Ладислас изръмжа ядосано. Като взе шлема си от ухиления Григорий, Тирон го нагласи на главата си и даде с ръка знак за потегляне. С весело пухтене Петров доведе някакъв доста оклюмал кон на началника си, който мърмореше нещо по адрес на полковника.
— Май забрави, че ми каза да застрелям коня ти — Петров кимна с лъскавото си теме към доведеното животно и се захили. — Е, тоя може и да не е толкова добър като застреляния, но според мен е по-добре от нищо.
Чуждестранният полк прехвърли хълма и беше преполовил пътя през долчинката, когато един предупредителен изстрел внезапно го накара да спре. Войниците зяпнаха от изненада, когато дългите редици униформени стрелци се появиха ненадейно от гората и заковаха конете си пред тях. Топовете бързо заемаха позиции на върха на хълма между конниците, чийто командир бавно вдигна сабя.
Добре насочените изстрели проправиха пътеки в редиците на враговете и спряха устрема им. В суматохата нашествениците се опитаха да разгърнат своята артилерия срещу противниковите топове. Като разчитаха на численото си превъзходство, те се надяваха да спрат нападението на стрелците и да размажат безумците. Мускетите им загърмяха един след друг и няколко стрелци се свлякоха на земята, но в следващия миг руските топове заговориха отново с оглушителен грохот. Като избълваха облаци дим, те запратиха оловните гюлета сред неканените гости. Отчаяните писъци на хора и животни след облаците пръст показаха, че гюлетата не падат напразно. Последва нов залп, който отмъсти десетократно за убитите стрелци. Богато облечен шляхтич викаше нещо на командира, който на свой ред уплашено и ядосано крещеше заповеди на хората си. Те го послушаха и сабите им проблеснаха във въздуха, а конете им се устремиха напред в същата секунда, когато един топ изпрати оловната си топка върху техния началник.