На хълма стрелците очакваха спокойно враговете си, които препускаха към тях. Наемниците скоро стигнаха до подножието и точно в този миг с ъгъла на очите си съзряха нещо да се размърдва вляво и вдясно от тях. С внезапен ужас те се озърнаха, за да видят как някакви хора, облечени в причудливи дрипи, се нахвърлят върху тях. Хусарите се раздвижиха, когато техният командир даде със сабя знак за атака. Той ги поведе с боен вик, който накара да изтръпнат приятели и врагове. Нашествениците видяха, че смъртта им иде отгоре и разбраха, че би било безумие от тяхна страна да се сражават срещу такъв противник. Побързаха да обърнат конете си и ги пришпориха в противоположната посока, но внезапно видяха, че са хванати в капан, от който нямаше спасение.
Две фигури, в тъмни плащове крадливо се промъкваха между дърветата край кремълската стена. Насреща им се зададе каруца, която караше сено за конете край Боровицката кула. Двамата забързаха, за да пресекат пътя на впряга, който изтрополя край тях, сетне тръгнаха след него. Селянинът спря пред кулата, поздрави часовоя като стар приятел и размени няколко шеги с него. През това време тайнствените фигури се вмъкнаха вътре незабелязано.
Двамата тръгнаха между дърветата, движейки се сякаш по предварително начертана карта, и накрая спряха до кремълската стена, където им беше казано да чакат, докато удари един и четвърт. На уречения час една друга загърната в плащ сянка, доста по-дребна от първите две, се отдели от Благовещенския събор и предпазливо се приближи до тях.
— Какво търсите в този час? — се разнесе приглушен глас под качулката, когато по-дребната сянка наближи двамината.
— Тръгнали сме на лов за онова чудно блюдо, за което копнеят царете — отвърна един груб глас.
Ниският кимна одобрително и даде нужния отговор:
— А какво може да бъде то, освен мястото върху трона?
Тримата се събраха и по-дребният сниши гласа си до шепот.
— Инструктирани ли са хората ви?
Отговори мъжът с грубия глас, докато спътникът му запази стоическо мълчание.
— На уречения час те ще създадат безредици и ще запалят пожари из Москва, така че войниците да се хвърлят да ги потушават. По това време царят и патриарх Филарет ще отидат на молитва в Благовещенския събор. Ще се съединим с останалите си хора и ще избием дворцовата стража, сетне ще убием царя и патриарха в църквата. Ще се задържим в Кремъл, докато законният цар не заеме трона си и не избие болярите, които му се противопоставят.
— Добре! Предполагам, че хората ви чакат в Кремъл, за да ви помогнат в това начинание.
— Всичко е подготвено, господине.
— Взели ли сте мерки и по другия въпрос?
— За какво става дума?
— Сигурно сте се погрижили и за безопасността на новия цар и сте подготвили място в Кремъл, където да го скриете, докато не стане време да се появи, нали така?
Въпросът завари двамата мъже неподготвени и те го посрещнаха с неловко мълчание. Ниският се вбеси. Разгневен до дъното на душата си от пълната глупост на тези тъпаци, той ядосано смъкна качулката си с гримаса, която разкриви набразденото му от шарка лице. Кокалчетата на късите му пръсти почукаха нервно по широките гърди на по-близкия от двамата.
— Глупаци! Това е най-важната част от заговора! Къде е той?
— Където трябва да бъде законният претендент, Иван Воронски — отвърна най-сетне по-високият.
Иван внезапно изтръпна. Мъжът отговори на руски, но в думите му се долавяше английски акцент, който смрази сърцето му. Припомни си кога и къде го беше чул за последен път — преди няколко седмици на един военен парад в Кремъл.
Високият мъж свали качулката си.
— Точно така, Иван Воронски, това съм аз, полковник Райкрофт на твоите услуги — Тирон посочи спътника си и го представи. — А този добър човек е капитан Григорий Тверской, който ще ти помогне във всичките ти начинания. Полските ти приятели бяха открити, преди да стигнат до Москва и се боя, че претендентът за руския престол беше вдигнат във въздуха поради невниманието на нашите топчии. Много печално. Сигурен съм, че цар Михаил би предпочел да го види на Лобното място до теб.
Иван измъкна един кинжал и се опита да го забие в гърдите на широкоплещестия мъж, но докато замахваше, китката му беше хваната с желязна хватка. В следващата секунда ръката му се оказа зад гърба и той изпищя от болка. Тирон почти небрежно измъкна ножа от ръката на дяка, което беше съпроводено с нов писък от сгърчените устни. При този звук откъм Грановитата палата се разнесоха объркани гласове, които скоро прераснаха в отсечени команди и тропотът на стражи, хукнали да проверят откъде идват крясъците.