Ето докъде беше стигнал, помисли си Алексей и видя целия му живот да преминава пред него. Тежкото предчувствие, сковало сърцето му, показваше, че скоро ще се реши и неговата съдба. Цар Михаил го беше предупредил, а той не си беше взел поука. Вместо това се беше заел с голямо удоволствие да организира отвличането на Зиновия, като последния похотлив глупак, който няма търпение да види главата от делена от тялото си. Страх, неописуем страх сковаваше гърдите му и караше сърцето да блъска отчаяно!
На площада вече се беше струпала гъста тълпа. Хората се бяха стекли при вестта за победата на стрелците. Майор Некрасов беше разказал за нея на царя, който я беше съобщил пред делегатите от Земския събор. Болярите бяха разгласили вестта сред хората си и постепенно тя се разнесе сред верните поданици, въодушевени от подобно чудо. Разгромен бе нашественикът, който междувременно слуховете бяха направили пет пъти по-силен, предотвратено беше убийството на добрия патриарх и на самия цар… Това определено си заслужаваше приветствените викове!
— Извинявайте! Извинявайте!
Княз Алексей бе откъснат от мислите си, когато един чуждестранен офицер го бутна, за да мине покрай него. Хвърляйки уплашени погледи през рамо, военният разблъскваше отчаяно хората по пътя си, сякаш всички сили на ада го гонеха по петите му.
— Извинявайте! — повтори той и тъкмо заобикаляше княза, когато сред тълпата се разнесе женски глас.
— Ехо, Едуард! Трябва да поговоря с теб! Стой!
Този, когото нарекоха Едуард, с ужас се устреми напред, като почти събори Алексей с надеждата да си пробие път сред гъстата тълпа, като се правеше, че не е чул нищо.
Жената, която му беше извикала, използва по-убедителен призив.
— Едуард Уолсуорт! Няма да избягаш далеч, ако насъскам генерала подире ти!
Едуард изруга тихо, като накара Алексей да го погледне въпросително, защото думите бяха произнесени на няколко сантиметра от ухото му. Въпреки това офицерът сякаш изведнъж се беше убедил в необходимостта да поговори с жената. Като се обърна рязко, той разпери ръце и се приближи с театрална усмивка до нея, показвайки по всякакъв начин колко е зарадван от срещата.
— Алета! Колко си хубава днес, любимо мое цветенце!
Веждите на Алексей се вдигнаха още по-високо, когато погледна крадешком към тази, която беше докарала клетия офицер до подобно отчаяние. Високият военен я закриваше напълно и той можа да зърне само крайчеца на широката й пола, но тя не си направи труда да сниши пискливия си глас, така че князът можа да чуе всичко, което казваше.
— Ах ти, лошо момче! Можех да си помисля, че се опитваш да ми избягаш. А не беше ли така! Трябваше да кажа на Винсент, че ти си човека, който търси, а не полковник Райкрофт! Да не си мислиш, че ще си държа все така езика зад зъбите, когато ти дори не идваш да ме видиш! Ще насъскам всички срещу теб и ще обявя пред хората, че ти си бащата на детето ми! Пък и грешката наистина си е само твоя. Казах ти да внимаваш, но не! Непохватен беше като ученик, за първи път съблякъл някое девойче!
Подполковник Едуард Уолсуорт безпомощно сви рамене, опитвайки се да я успокои.
— Е, хайде, Алета! Как може да си толкова сигурна, че аз съм виновникът? Нали по същото време се виждаше с някакъв руснак? Съвсем ясно си спомням, че ти спомена как си измамила княза, като си му казала, че си малката девствена дъщеричка на генерала. Да не искаш да кажеш, че след като си го съблазнявала по всякакъв начин, накрая не си легнала с него? — Едуард не си направи труда да прикрие недоверието в гласа си. — Ако пък грешката не е на руснака, тогава трябва да е на твоя съпруг. Сигурно не си го изхвърлила съвсем от леглото си.
— Глупак! Няма да успееш да се измъкнеш, като прехвърляш вината върху другиго! Винсент отдавна е хванал някаква болест, която вече го е разяла до сърцето и му пречи да изпълнява мъжките си задължения. Сигурно я е пипнал от някоя от малките уличници, с които обича да си играе, макар че има наглостта да обвини мен!
Двама души едновременно ахнаха, когато Алексей и Едуард разбраха какво иска да каже тя. Алексей се озърна като ранен звяр, обхванат от ужас, а Едуард грубо изръмжа:
— Проклета да си, жено! Много злина е нужно, за да примамиш един мъж в леглото си, когато може да си заразена!
Алета ядосано кресна:
— Какво?! Да не мислиш, че и аз съм заразена? Честно ти казвам, досега не съм чувала подобно…
Едуард беше кипнал и като се надвеси над нея, изсъска в лицето й: