— Като те знам как си ловиш любовниците, Алета, сигурно нямат чет мъжете, които си хванала в капана си!
Алексей изхлипа, като усети, как в гърлото му се надига някаква буца. Сетне като човек, прекалил с алкохола, се измъкна с клатушкане от тълпата и тежко се строполи в шейната си с пепеляво лице. Забрави за двамата, които продължаваха да се карат можеше само да си мисли какво беше от негова страна да се хване в капана на тази жена.
Успя някак да се добере до дома си и като влезе, олюлявайки се, в къщата, нареди да отнесат в покоите му водка и вряла вода. Слугите се разтичаха и скоро горещата баня беше готова, точно както беше наредил. Като изгледа гневно прислужника, който чакаше да му помогне с къпането, Алексей му изръмжа да се маха и се съблече сам.
Пое си дъх, потопи се във врялата вода и с ожесточение започна да се търка, докато кожата му започна да пуска кръв. Сетне се отпусна в коритото и изля в гърлото си почти една трета от бутилката със силната и коварна напитка. Накрая се изправи с олюляване, чувствайки се достатъчно пречистен и отвън, и отвътре. Беше страшно разгорещен, омекнал и пиян. Търсейки някакво убежище срещу бушуващите в душата му чувства, той хвърли настрана бутилката, стигна с клатушкане до леглото и се строполи по очи върху него. Впери замаяния си поглед в отсрещната стена и започна да мърмори несвързано как ужасно изглеждала съсирената кръв и как се уплашил като дете, когато баща му грабнал ножа да се самоубие.
Княгиня Ана не се върна тази нощ, нито пък слугите се осмелиха да надникнат в покоите на господаря. Следващият ден вече преваляше, когато почти с облекчение те чуха чаткането на подкови пред къщата, а няколко секунди по-късно и настоятелно тропане по вратата. Борис хукна да отвори портата и отстъпи със страхопочитание, когато полковникът англичанин нахълта с трима офицери в предверието, без да дава никакви обяснения. Той вече говореше руски и нареди господарят на дома да се яви веднага пред него.
— Той е горе, господине! — гласът на прислужника потрепери, когато посочи покоите на княза. — Не е слизал от вчера. Тогава ни нареди да му приготвим баня. Не беше в добро настроение, и ние не смеем да го безпокоим.
— Ще го обезпокоя аз него! — изръмжа Тирон през рамо, докато се качваше бързо по стълбите, следван по петите от хората си.
Борис ги последва, опитвайки се да не изостава, и умоляваше офицерите да внимават, защото иначе рискували живота си.
— Княз Алексей може да е неразположен… с някоя жена… ще се разгневи, ако нахълтате. Не му е за пръв път да се заключва, но обикновено ни кара да му носим храна на него и приятелката му.
Лицето на Тирон се сгърчи от гняв и той погледна с отвращение към прислужника.
— Явно прекалено дълго си угаждал на това копеле, приятелю. Но сега той ще си получи от нас каквото заслужава! Царят ни прати да закараме твоя господар в затвора и аз ще го направя с огромно удоволствие.
Полковникът се спря за секунда пред вратата, сетне натисна дръжката и като видя, че е заключено, разби вратата с едно блъсване с рамо. Заслепен от гняв, той вече беше преполовил стаята, когато внезапно се закова на място и със засилваща се погнуса се загледа в купчината на леглото. Беше се сражавал в много битки, но през всички тези години не беше виждал такова нещо. Усети, че му се повдига. Страшно беше, че човек може да бъде обхванат от такова безумие, та да насече с подобна жестокост собственото си тяло, преди да събере достатъчно смелост, за да сложи край на живота си.
Тирон се обърна рязко и отиде с несигурни стъпки до врата, където стояха хората му. Отвращението, по лицето му, показваше, че гледката вътре не е от приятните. Борис го погледна изпитателно и се опита да влезе, за да види какво беше предизвикало погнусата на полковника, но Тирон протегна ръка да го спре.
— Ние с хората ми ще увием княза в чаршафите и ще го отнесем вместо вас долу. Трябва да го сложим на студено място, до погребението.
Недалеч от Тарасови Зиновия стоеше до прозореца в дома на Наталия Андреевна и чакаше Тирон да мине по улицата със задържания. Искаше просто да се увери, че нищо лошо не се е случило на съпруга й и че коварният княз не е успял да му причини никаква злина. Усмихна се с облекчение, когато видя Тирон да се връща сам, сетне изведнъж беше обхваната от съмнения и се запита, какво ли се е случило. Сърцето й изтръпна при мисълта, че Алексей е някъде на свобода и не са могли да го спрат. Сякаш току-що се беше събудила от кошмарен сън и още не можеше да осъзнае дали виденията й няма да оживеят, за да я наранят.
— Той вече е далеч — прошепна Зиновия, опитвайки се да успокои страховете си. — Няма да се осмели да се върне. Сигурно сега се чуди къде да се скрие от гнева на царя и хората му.