Страноприемницата най-сетне утихна, след като Иван се прибра в малката единична стаичка, която бе избрал за себе си. Зиновия прецени, че е дошъл и нейният ред да се порадва самичка на банята. Бързо грабна чистата нощница и малката чантичка, в която бе наредила тоалетните си принадлежности, и се спусна по стълбите. Студен вятър вееше навън, разклащайки елите, които се издигаха като защитни кули около дървената баня и донасяше до ноздрите й острия, тръпчив аромат на клонките им. Ромонът на едно бълбукащо поточе се сливаше с успокоителните нощни звуци. Високо над дърветата сияйната луна изпращаше от небесното си царство сребърните си лъчи, под които ясно се очертаваше пътеката към схлупената постройка.
Скърцането на вратата проряза смълчаната нощ. Зиновия бавно я отвори и влезе. В огнището на другия край на помещението гореше огън, осветявайки с трептящите си кехлибарени пламъци, тъмните стени. От една греда опушен фенер разпръсваше мъждукаща светлина, придавайки призрачен вид на парите, които се издигаха над мрачната повърхност на басейна. Парите се виеха безцелно между масивните греди, търсейки пипнешком път за бягство. Разочаровани, те се вливаха в надигащата се гъста мъгла, в която потъваше всичко.
Студената вода от поточето навън с ромон се вливаше в голяма цистерна. Като подплашен железен звяр грамадният котел се бе свил върху тънките си крака върху страничното си огнище. Вряла вода с весело бълбукане се стичаше от кранчето в скута му към основния басейн, а от отсрещната му страна излишната вода се насочваше към шахта, водеща към близката рекичка. Огънят бе оставен да тлее в тази топла лятна нощ и под издутия корем на котела разпалените въглени излъчваха мътна червеникава светлина, озаряваща виещите се пари и мрачните сенки в ъглите на стаята.
И най-слабата светлина се отразяваше в дълбоките, блестящи очи на Зиновия, които проследиха виещите се пари по пътя им към гредите високо над нея. Солидната конструкция от дебели греди бе построена да устоява на дългите зими и можеше да се предполага, че още много години занапред яката постройка щеше да приютява уморените пътници във влажната си прегръдка.
Зиновия се поколеба известно време на входа и внимателно огледа вътрешността, да не би да е сбъркала в предположенията си, че е сама. Нищо не помръдваше сред дълбоките сенки по ъглите, с изключение на играещите пламъци, чийто отражения се преплитаха сред изпаренията. Единствените звуци бяха пукотът на горящите дърва и ромонът на вливащата се в басейна вода. Над просторното разпалено огнище бяха окачени по-малки котли, а на близката маса бяха подредени метлички и тасове за следващия етап от банята. Дървени бъчви бяха подготвени за тези, които предпочетяха да се отпуснат за по-дълго или харесваха по-горещата вода.
На една от пейките край басейна лежеше забравен мъжки кафтан и Зиновия си отбеляза, че на сутринта трябва да напомни на капитан Некрасов за него, в случай че някой от неговите хора го е забравил.
Но тя бе прекалено уморена да мисли за каквото и да е, освен да се изкъпе и да се отпусне за дълго в басейна. Зиновия остави торбичката си на една пейка и се зае да си върне предишния си облик. Напълни дървеното корито с изпускаща пара вода и сипа вътре няколко капки благоуханна течност от една стъкленица, която бе донесла, сетне внимателно извади калъпче парфюмиран сапун и голяма кърпа. Прекара тънките си пръсти през дългите черни къдрици, за да види дали не е останал някой неразплетен от предишното сресване възел, сетне събра дългите копринени кичури, усука ги като въже и ги закрепи на върха на главата си с помощта на скъпо украсен гребен. Немирни тънки къдрици се изплъзнаха по челото и шията й, но по-голямата част от тъмната маса остана на мястото си.
Тя бавно развърза колана на халата си и го остави да се плъзне от раменете й. Дрехата се свлече на земята и със спираща дъха бързина разкри голото й тяло. Тя я събра с едно бързо движение на ръката си и я захвърли встрани. Халатът се приземи като копринен облак на една близка пейка, а Зиновия внезапно се поколеба и като вдигна глава, се вслуша изненадана в дълбоката, стаена въздишка, която неочаквано се изтръгна от коприната.