— Чудно как само се подредиха нещата — прошепна до устните му Зиновия. — Единственото нещо, което ще ме притеснява, е дали Ладислас ще удържи на думата си. Страх ме е да си помисля, че може пак да се наложи да тръгнеш по дирите му. Всъщност, съпруже мой, не мога да си представя, че пак ще трябва да ме напускаш.
— Занапред това ще става много по-рядко, мадам. Царят нареди на генерал Вандерхаут и жена му веднага да се махат от Русия и ми възложи командването на чуждестранната дивизия, начело на която досега беше Вандерхаут. Това означава, любов моя, че съм повишен в чин бригаден генерал.
Тирон се разсмя, когато Зиновия изпищя от радост и обви врата му с ръце. Като я притисна до себе си, той въздъхна. Отсега съжаляваше, че през дългите години, които щяха да прекарат заедно в Англия, нямаше да могат да се наслаждават на подобни бани. Е, все щеше да измисли нещо.
ЕПИЛОГ
Моряците свалиха последните платна, когато корабът се долепи до лондонския кей, а една голяма каляска спря на крайбрежната улица. Възрастен мъж слезе от по-малка карета и се обърна, за да подаде ръка на високата, слаба жена, която беше с няколко години по-млада от него. Нейната коса, някога русолява, беше избеляла от годините, така че сега имаше оттенъка на белезникаво кадифе. Къдрите й бяха грижливо подредени в елегантна прическа, която подчертаваше правилните й черти и изящната стойка. Двамата помогнаха на още една жена да слезе от каретата. Тя беше по-просто облечена и поне с двадесет години по-възрастна, сетне я съпроводиха с уважение до мостчето, към кораба.
На борда на платнохода един висок мъж, носещ на ръце рошав момчурляк на около две години, излезе от каюткомпанията и задържа вратата, за да мине жена му. Тя грижливо оправи одеялото около лицето на бебето в ръцете си, преди да излезе в мъглата, която обвиваше палубата и река Темза. Зад нея се появи дребничка прислужница, която носеше на рамо голям куфар с вещи на децата. Като се усмихна в отговор на тихо зададения въпрос на жената, мъжът й каза нещо окуражително, прегърна я със свободната си ръка и я съпроводи до трапа.
— Тир! Тир! — извика възрастната жена и с просълзени от радост очи размаха ръка, за да привлече вниманието му.
Като й махна развълнувано в отговор, Тирон се провикна към нея:
— Бабо! Значи си получила писмото ми! Не бях сигурен дали някой ще дойде да ни посрещне.
— За нищо на света не бихме пропуснали — извика в отговор възрастният мъж. — Идваме редовно всеки ден! Побързай! Искаме да видим внуците си!
Тирон сведе глава към момчето и му показа хората, които ги чакаха на кея.
— Виж, Александре! Дядо!
Сините очи на момчето неуверено се откъснаха от баща му и се насочиха към тримата, които му махаха.
— Александре… Александре… това е баба! — извика побелялата жена. — А къде е сестра ти, Катерина?
С малкото си, леко изкривено пръстче момчето посочи бебето, което носеше майка му.
— Катя?
Баща му се разсмя и помилва малката ръчичка.
— Точно така. Катерина.
Като пъхна пръст в устата си, момчето погледна своите родители, чийто глави се докоснаха за миг, сетне Тирон предпазливо вдигна ъгъла на одеялото и надникна към личицето на дъщеря си.
— Тя още спи.
— Катерина скоро ще огладнее — напомни зад гърба им Али.
Зиновия поглади тъмната косица на новороденото бебе, чийто мигли потрепнаха от докосването.
— Малката хубавица явно се чувства добре в момента, Али. Може би ще поспи още малко.
— Тя е добро момиче, същата е като тебе някога — засмя се Али.
— Хайде, любима — подкани Тирон жена си. — Ела да видиш родителите ми и баба, сетне ще отидем в къщи. Те нямат търпение да видят и теб и децата.
Зиновия опря глава на рамото му за секунда, когато Тирон я прегърна окуражително, сетне той внимателно й помогна да слезе от кораба.
— Синко! Синко! — изхлипа жената на средна възраст и се затича да ги посрещне с разтворени ръце. — Толкова е хубаво, че се върна! Така ни липсваше!
Двете семейства Райкрофт си размениха горещи прегръдки, сетне Тирон се отдръпна и започна да ги представя един на друг. Като притисна Зиновия до себе си, той каза с щастлива усмивка:
— Татко и мамо, бабо, искам да ви запозная с жена ми, Зиновия. Това са нашата прислужница Али Макабе и двете ни деца, Александър и малката Катерина. Кръстихме ги на бащата на Зиновия и на нашата скъпа приятелка, княгиня Наталия Катерина Жеркова, която това лято ще ни дойде на гости със съпруга си, заедно с друг наш близък приятел, майор Григорий Тверской и неговата невеста Таня.