Мегън измъкна момчето от ръцете на баща му и му прошепна нещо тайно на ушенцето, при което то се разсмя звънливо и посочи към баща си.
— Кон! Татко!
Тирон се усмихна на баба си.
— Да, бабо, вече го научих да седи на коня пред мен, така че желанието ти да бъде обучен на езда от най-добрия възможен учител ще се изпълни.
Просълзена от щастие, майката на Тирон се усмихна радостно и прегърна Зиновия, като я увери, че е добре дошла в семейството.
— Благодаря ти, скъпа, че направи сина ми така щастлив и че ни дари тези две малки съкровища, които вече обикнахме. Боях се, че годините на раздяла няма да имат край, но сега кралят възложи на Тирон да обучава конните му части, така че сме сигурни, че той повече няма да напуска Англия. Може би баща му най-накрая ще успее да го заинтересува с нашата корабостроителница.
Тирон се осмели да засегне причината, която го беше накарала да избяга от Англия преди повече от три години.
— Какво стана, докато ме нямаше?
— Всичко е уредено със семейството на човека, с когото се дуелира — увери го по-стария Райкрофт, като го потупа по гърба. — Дори когато чу, че ще се връщаш, лорд Гур сам дойде да се извини за това, което направи синът му с Анджелин и за преследванията след дуела. Каза, че всеки мъж има право да защитава честта и доброто име на жена си от хората, които ги опетняват. Съжаляваше за гнева и невъздържаността си, които те принудиха да избягаш в Русия.
— Както виждаш, татко — отвърна Тирон — оказа се, че съм отишъл за добро. Там намерих много по-скъпоценни съкровища, отколкото съм имал някога тук.
— Трябва да призная, сине — отбеляза майка му, като се радваше, че той си остава все така хубав. — Трябва да призная, че се върна по-щастлив, отколкото беше, когато потегли… и по всичко личи, че си намерил безценно семейство и приятели.
— Така е, майко — съгласи се Тирон, като хвърли поглед към ненагледната си жена. — Наистина аз съм богат човек.