Не можа да долови друг звук, освен шумоленето на огъня и водата и успокоена се върна към приготовленията си. Нервите й бяха преминали през прекалено тежки изпитания, така че сега не трябваше да приема прекалено присърце зловещите образи, рожба на собственото й въображение.
Опряла крак на ръба на дървеното корито, Зиновия разгледа тъмните петна над коляното си, където разбойникът бе оставил сини отпечатъци от пръстите си. Представи си как би изглеждал този варварски княз добре овързан, като гъсок пред заколение, и картината й хареса. После друга мисъл я измести и накара веждите й да се свият. Тя тихо въздъхна, като отправи безмълвна молитва офицерът да е в безопасност.
Погледът й се спря на друга синина, този път на кръста й. Като обхвана гърдата си с пръсти, тя повдигна нежното възвишение, за да огледа по-внимателно натъртеното място. Оживяха спомените за всичките мъки и болки, които бе понесла при бягството на Ладислас през гората и тя пожела да му бъде отмъстено и заради това. Почернялата му от слънцето ръка я бе стискала толкова здраво, че тя се бе уплашила дали ребрата й ще издържат.
О, с цялото си сърце се надяваше, че офицерът е наказал този звяр според заслугите му. Надутият разбойник се бе хвалил, че никой от царските офицери не може да се мери с него. Зиновия искрено се радваше, че той се оказа заблуден.
Тя се усмихна тъжно на себе си и влезе в бъчвата, сетне простена от удоволствие и се отпусна в парфюмираната баня. За няколко прекрасни минути тя позволи на горещата вода да я залюлее и да отпусне измъчените й мускули. След малко започна да се мие, търкайки грижливо със сапун цялото си тяло, обвивайки плещите, лицето и бедрата си с белезникавата пяна. Вдигна първо едната от нежните си ръце, сетне другата и също ги покри с пяна по цялата им дължина.
След като освободи и косата си и я насапуниса грижливо, Зиновия пусна благоуханния сапун на пейката. Наведе се над ръба на коритото и като изви гръб, вдигна над главата си една кофа и изсипа върху къдрите си, оставяйки водата да се стича по дългите кичури и да се излива на пода. Изстиска косата си и я остави пусната, вдигна една гъба, от която се стичаха капчици и я изстиска върху раменете си. Струйките потекоха по тялото й, пробивайки си път през белия скреж, докато накрая изящните извивки не заблестяха чисти под светлината на огъня.
Зиновия се наслаждаваше дълго на банята, докато не осъзна, че е взело да става твърде късно и като опря ръце на ръба на коритото, се отблъсна с енергичен тласък и скочи на крака, при което гърдите й подскочиха нагоре. Странен звук, подобен на задавено бълбукане, се разнесе откъм басейна и тя замръзна от внезапен страх. Погледът й внимателно проучи всички ъгълчета и се задържа на изпаренията, виещи се ниско над водата. Миг по-късно до слуха й достигна екот от стъпки и тя рязко се обърна, само за да се разсмее облекчено при вида на жабока, която се бе настанил наблизо.
— Не си поканен, приятелче — шеговито го сгълча Зиновия и лисна кофата към него, карайки го да заподскача в друга посока.
Отново успокоена, тя се изплакна напълно, използвайки каната, която си бе приготвила с тази цел. Врялата вода се стече по тялото й, оставяйки го да лежи напълно измито в коритото. Банята я бе сгорещила толкова, че по кожата й се бяха появили бисерни капчици пот и тя се отправи към по-прохладните води на басейна.
Зиновия се спусна по каменните стъпала и с въздишка на задоволство се плъзна в тъмните води. Мислено похвали ханджията за съобразителността да изгради дълбок басейн в банята, защото обикновената практика бе къпещите се, след като се напарят вътре, да изскочат навън и да се разхладят в някой близък поток, рекичка или дори снежна пряспа, в зависимост от времето и местността. От опит знаеше, че дори в най-мразовитите месеци някои се осмеляваха да си позволят подобно удоволствие. Майка й англичанка обаче бе убедила баща й в необходимостта къпането да става по отделно и с годините Зиновия бе привикнала на това. Когато й се налагаше да използва обществена баня, Али правеше каквото е необходимо и с помощта на доста пари й осигуряваше усамотение, докато Йосиф и Стенка я охраняваха отвън. При сегашните обстоятелства Зиновия не искаше да ги вдига посред нощ, нито пък го смяташе за необходимо, защото капитан Некрасов държеше здраво юздите и на своите хора, и на самия себе си.
Зиновия безгрижно заплува към отсрещния край на басейна, потапяйки се в гъстите пари. Дългата й коса се носеше зад нея като разтворено ветрило с дръжка от слонова кост, чийто краища се сливаха със сенките, които се сключваха зад гърба й.