Внезапно Зиновия ахна и ужасено се дръпна, понеже бе докоснала някакъв човек. Широки, космати гърди! В паниката си потъна надолу и бедрото й се докосна до мъжки слабини. Уплашено запляска във водата, опитвайки се да се отдалечи от оскърбителната голота, но бе така стресната, че без малко да се удави. Отблъсквайки се назад, с ритащи във водата крака, тя нагълта вода и отчаяно се опита да си поеме въздух. Здрави ръце се протегнаха да я повдигнат, но тя ги отблъсна, сигурна, че те искат да я похитят.
Благополучно изплъзнала се от подкрепящите я ръце, Зиновия отново взе да потъва, този път по-близо до мъжа. Мокрите им тела се долепиха, когато главата й се потопи, но тя почти не обърна внимание на това, защото внезапно осъзна, че е глътнала повече вода, отколкото може да си позволи дори някоя самоуважаваща се риба. И когато мъжът отново обгърна ръце около кръста й и я вдигна нагоре, тя уви и двете си ръце около врата му и с мъка пое въздух, борейки се със задушаващото, болезнено кашляне. Паниката й бе тъй голяма, че едва забелязваше, че гърдите й са притиснати плътно до мощния гръден кош или че някъде под водата бедрата й са прилепени до неговите слабини. Топлината на разгорещеното му тяло достигна до нейното съзнание доста по-късно, когато вече бе успяла да си поеме дъх.
Уплахата й поспадна, като успя да прочисти гърлото и носа си от водата и изпълни дробовете си с чист въздух. Предпазливо вдишваше на дълбоки глътки, когато осъзна, че мъжът я наблюдава развеселено, но с известно учудване. Раздразнена, че той може да намира нещо смешно в състоянието й, тя се отдръпна и го измери с надменен поглед, без да обръща никакво внимание на факта, че се намира чисто гола в ръцете му. Водата се стичаше по дългата, усукана маса от копринени къдрици, а погледът й бе замъглен от капчиците, които се събираха по дългите й мигли. Изпаренията придаваха призрачен вид на всичко, но не само нейните объркани сетива й пречеха да го различи ясно. Наистина само ясновидец би могъл да каже дали мъжът бе човешко същество. Зиновия реши, че на нея й липсва по-добра свръхестествена дарба, докато внимателно разучаваше израненото му лице. Голям изпъкнал оток се надигаше над веждата, където кожата бе разрязана. Отокът се простираше и надолу към окото, като почти го затваряше. Подпухнала бе и горната му устна, а над тази подутина върху бузата се виждаше тъмната следа от натъртване. Ако все пак допуснеше, че лицето му може би не е напълно деформирано, то челюстта му изглеждаше грижливо изваяна от гранит, а очертанията на орловия му нос бяха благородни. Все пак Зиновия не бе убедена в заключенията си, защото от боязън да не прояви липса на възпитание предпочиташе да не се заглежда прекалено втренчено. Косата му падаше на къси мокри кичури над очите му, но доколкото забеляза, ирисите бяха със стоманено-сив оттенък, обрамчени с по-ярко синьо. Дори и в полумрака на банята си проличаха веселите искрици в тях, когато ъгълчетата на устата му се повдигнаха в усмивка.
— Простете ми, милейди, нямах намерение да ви уплаша. Нито пък възнамерявах да ви притесня или навредя по някакъв начин. Истина ви казвам, дори в най-безумните си мечти не съм се надявал, че банята ми ще бъде прекъсната от такъв бисер на женската хубост. Гледката ме заплени и нямах желание да я прекъсна.
Зиновия почти не забеляза, че той се бе обърнал към нея на английски и в гнева си побърза да му отговори на същия език:
— Позволявате си да ме шпионирате, без да ми съобщите за присъствието си! Истината, сър! Защо сте тук? Трябва ли да предполагам, че сте дошъл с долни намерения?
— Далеч съм от подобна мисъл, милейди. Дойдох тук, когато приключих със задълженията си. Трябваше да се погрижа за мнозина от хората си и докато превържа раните им, всички други си бяха тръгнали от банята. Бях сигурен, че ще съм сам и много се изненадах, когато вие дойдохте. Боя се, че в първия миг се обърках и занемях при вида ви, после всичко ми се изясни. Макар аз да можех да ви видя, вие не ме съзряхте — той вдигна могъщите си, леко подпухнали рамене в знак на извинение — Боя се, че изкушението се оказа прекалено голямо за един войник, закопнял за женска компания.
— Значи така, сър! — Зиновия почти го заплю с думи. — Лесно мога да разбера защо тя ви липсва! Не ви ли бе известно, че един джентълмен би ме уведомил за своето присъствие още в самото начало?
Ъгълчетата на разкървавената му уста потрепнаха насмешливо, а очите му проблеснаха в полумрака на стаята.
— Уви, болярке, не претендирам да съм светец. Сцената и прелестите, които вие показахте, ми доставиха огромно удоволствие и за нищо на света не бих могъл да се насиля да я прекъсна. Ако пък не бях такъв джентълмен, навярно бих се възползвал от тази наистина провокираща прегръдка… — той я намести малко по-близо до себе си, а Зиновия в раздразнението си се опита да го отблъсне. Бедрата й се отъркаха силно в него, карайки го да премалее, възпламениха всеки нерв в сетивата му и той не се осмеляваше да помръдне от страх да не загуби самоконтрол, да не се пропука наложеното с такива мъки самообладание. С немалко усилие той пристегна юздите на разбушувалите си страсти и продължи с топъл, мек глас, усмирявайки съпротивата й, щом думите достигнаха до нейното съзнание.