— Все едно, щом веднъж вече ви спасих тази вечер от едно насилване, явно за мен е въпрос на чест пак да ви занеса на безопасно място.
— Спасили сте ме? Искате да кажете… — устните на Зиновия се свиха в безмълвно „О!“ щом осъзна кой точно бе този мъж.
— Напуснахте преди да ви бъда представен както подобава, милейди — укори я той, смутен от докосването на нейните гладки мокри гърди до него. Съмняваше се дали е имало друг момент през живота му, при който да е бил подлаган на подобно изтънчено изтезание или когато нуждата да се преструва на непоклатимо спокоен е била толкова жизненоважна за успеха на по-нататъшните му намерения. Уверен бе, че тя веднага би отлетяла от прегръдките му, ако проявеше глупостта да разкрие доколко е запленен от женствените й форми.
— И макар вие да сте балсам за очите, милейди, и още по-голям балсам за ръцете, трябва да ви порицая за лошите ви маниери…
— Не сега е моментът да обсъждаме лошите маниери, били те мои или ваши. Пуснете ме. — Зиновия се опита да отблъсне ръцете му и бе изненадана, когато той разтвори прегръдката си, пускайки я да увисне на шията му, която тя самата бе обгърнала. Тя силно се изчерви под все по-широката му усмивка и със сподавен стон се отдели от него. Като доплува до ръба на басейна, му хвърли поглед през рамо. Той я следваше по-бавно. Зиновия бързешком изкачи стъпалата и светкавично прелетя през стаята, сграбчи халата си и бързо се загърна в него.
Въоръжена така, Зиновия го пресрещна, докато той се изкачваше по същите каменни стъпала. Не искаше да бъде сварена неподготвена, ако реши да тръгне към нея, но докато очакваше със стаен ужас какво ще й донесат следващите мигове, силно се вгледа в него слисана. Макар и очевидно да не бе красавец по лице, иначе той бе изключително добре оформен. Беше висок колкото Ладислас, но далеч не тъй масивен и набит. Личаха си стегнатите му мускули и като си припомни с каква лекота и без видимо усилие бе разпръсвал злосторниците, можеше да се досети какви усилия полагаше той, за да се поддържа в добра бойна форма. Коремът му бе стегнат, гърдите му — мускулести под къдравите вълма косми. Кръстът му бе тънък, а бедрата — стройни…
Зиновия ахна, когато слабините му се подадоха над водата и се извърна с пламнали бузи, скандализирана до дъното на девствената си невинност. Макар и пътувала по света, през целия си живот тя бе грижливо закриляна и въпреки че вече имаше повече от двадесет години зад гърба си, за пръв път виждаше напълно гол мъж. И за нейно дълбоко изумление той не изглеждаше ни най-малко притеснен от дързостта си.
Зиновия чу мекия му смях да се разнася по-наблизо и се обърна в очакване с разтуптяно сърце, за да го прогони ако трябва, но той само търсеше кафтана, който бе оставил на пейката. Внимавайки погледът й да не слезе надолу, тя го изгледа, после отново трепна, люто разгневена че той я е наблюдавал как се къпе, без да си направи труда да я предупреди за присъствието си.
— Можете да се обърнете сега — уведоми я мъжът, без да се опитва да скрие иронията в гласа си.
— Добре! — отвърна измъчено Зиновия, смутена, че той намира за толкова весело случилото се, което според нея бе тъй ужасно и притеснително. — Значи мога да си тръгвам! — хвърляйки му последен изпепеляващ поглед, тя започна да събира вещите си. — Като си помисля само! Да се промъкнете като крадец! Вие сте най-презреният негодник, който съм срещала от дълго време!
— Е, поне не и от този следобед — отвърна мъжът, вдигайки небрежно рамене. — Или компанията на разбойника ви се нравеше повече, отколкото моята?
— Онзи бандит ли? Ха! Ладислас може да научи много от вас по отношение на грубиянските маниери!
После любопитството надделя и Зиновия леко наклони глава, за да му хвърли по-мил поглед.
— Какво все пак стана с разбойника?
Мъжът гневно изсумтя, подчертавайки раздразнението си.
— Подлият страхливец офейка, когато вие препуснахте! На моя кон! Прекрасен жребец. Повярвайте ми, не знам кое ми тежи повече — че изпуснах оня злодей или коня! Ако не се бях опитал да ви помогна, когато конят ви понесе, може би щях да успея да хвана разбойника. Но срещнах ли някаква признателност? Нищо подобно, милейди! Не проявихте и най-малката грижа за мен. Ако хората ми не бяха тръгнали да претърсят гората, можеше още да лежа някъде там! Сега съм тук, болярке, но не на вас трябва да благодаря за това!