Тирон бавно изпусна дъха си и се опита да овладее раздразнението. Хората му го чакаха и след като ги бе държал в железен юмрук през цялата седмица, днес заслужаваха по-добро отношение, особено след като бяха разгромили бандата злодеи. Пък и какво толкова значеше едно момиче? Лесно можеше да си купи услугите на някоя друга. Всъщност за него май бе по-трудно да отхвърля авансите на почти всички повлекани, които следваха войнишките лагери или обикаляха по улиците на онзи квартал в Москва, който бе запазен за чужденци, търсейки компаньон за един час или за цялата нощ.
И все пак перспективата да възприеме начина на живот, следван от почти всички мъже в царската армия, изобщо не го въодушевяваше. Трябваше му нещо повече от мръсните, похотливи милувки на някоя случайна уличница. Въпреки че нямаше намерение да се остави отново да бъде примамен под венчилото, искаше да освободи страстта си с някоя жена, с която би могъл да изпитва известна взаимност и дори да му стане скъпа. Истински желаеше постоянна любовница, която би се радвала да остане с него и не би проявявала склонност да изпробва чаровете си върху друг ухажор.
— Болярката Зенкова ви остави един кон, полковник — съобщи капитан Григорий Тверской, посочвайки с палец през рамо към жребеца. — Ще ви върши ли същата работа като предишния?
— Боя се, че бандитът спечели от размяната — гневно отбеляза Тирон. — Но ние с него пак ще се срещнем.
— Ще продължите ли да го преследвате?
— Когато имам възможност — увери Тирон по-младия мъж. — Сега в Москва ме чакат по-спешни дела и чак след това ще му посветя цялото си внимание.
— Можем да съобщим в щаба, че сме убили тринадесет от хората на разбойника, макар че на ваше място бих съобщил направо на царя подробностите за нашата битка — капитанът леко се усмихна. — Вашите многобройни подвизи доставят голяма радост на генерал Вандерхаут, полковник, но само неговата репутация печели от тях.
— Холандецът се безпокои за бъдещето си тук — размишляваше на глас Тирон. — Никога не е получавал по-добра заплата и не му се ще да я загуби, когато изтече контракта. Затова се мъчи да се докарва.
— За ваша сметка, полковник.
Тирон се пресегна и го потупа по рамото.
— Един генерал отговаря винаги за всичко, което става в дивизията му, независимо дали е добро или лошо. Групата от чуждестранни офицери под командата на Вандерхаут е под личното наблюдение на царя и техните деяния достигат до неговите уши — полковникът сви рамене, а после направи гримаса, когато устната му се напука при опита да се усмихне. — Така стоят нещата, Григорий! Бихме изглеждали дребнави и жалки, ако се опитаме да протестираме, че той си присвоява слава, която не е заслужил. Следователно, трябва да се примирим с поведението на генерала. Нямаме друг избор.
Руснакът разочаровано въздъхна.
— Писнало ми е от некадърността на генерала, полковник. Вие можете да предложите много повече в сравнение с него. Той си присвоява идеите, които му давате безплатно и ги приписва на себе си. А доколкото мога да преценя, вие сякаш деликатно, но напълно умишлено го съветвате, просто за да не му позволите да направи някоя грешка, която може да излезе скъпо.
Тирон се замисли и помълча известно време, преди да отговори на Григорий:
— Имам повече боен опит, приятелю, това е всичко. Но съм сигурен, че генерал Вандерхаут не би заемал този пост, ако нямаше някакви достойнства.
Григорий изсумтя саркастично.
— Чудя се дали е така.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Пазарът на Китайгород още кипеше от живот, макар следобедът вече да преваляше и скоро щеше да се смрачи. Стенка прекара каретата през една тясна уличка, на която излизаха множество пасажи, водещи към лабиринт от сводести галерии, пълни с дюкянчета. Те преливаха от разнообразни стоки, подредени в стройни редици за удобство на купувача. Лен, коноп, икони, обици и пъпеши — всяко нещо беше изложено на свой отделен ред. Имаше и множество други стоки, като се почне от зеленчуци и риба и се свърши с кехлибар, бисери и скъпи кожи.
Нестройна групичка войници следваше каретата, която си пробиваше път в сърцето на Москва, но почти никой не обърна внимание на неколцината стрелци сред търговците, гръмогласно възхваляващи своите стоки, на трупите смешници, които бяха надянали маските си, на музикантите и куклените театри. Затворници с оковани нозе молеха за хляб и други подаяния, които градът не им осигуряваше, а слепи и сакати просяци усилено тръскаха чашки, смесвайки молбите си за милостиня в странната какофония от звуци, сред които се открояваше ниското ръмжене и сумтене на мечките, изпълняващи различни номера под ръководството на своите укротители. Тук богатите боляри в разкошни кафтани и островърхи или сплескани шапки се смесваха със селяните, облечени бедно или богато в зависимост от дълбочината на кесията си.