Настоявайки Али първо да се възстанови съвсем, Зиновия я заведе в тясната килийка и я помоли да отдъхне там, докато не бъде повикана на вечеря с другите слуги.
След като загаси свещите в малката стаичка и отвори прозорците, за да улови прохладния вечерен вятър, Зиновия се оттегли в своята стая, тихо притваряйки вратата след себе си. Там тя смъкна дрехите си и наля вода в легена, за да измие праха, полепнал при пътуването. Като се изкъпа, облече на голо един дълъг халат, духна свещите и се отпусна напълно изтощена в креслото. Чувстваше се изстискана физически и душевно. Трудният характер на Ана бе изцедил допълнително силите й и беше предизвикал силен смут в душата й. Трябваше й усамотение и почивка, за да се съвземе след срещата, но макар да се бе отпуснала върху възглавниците, сънят се криеше също като легендарната Жар птица, която царевичът Иван търсеше в една руска приказка. Мислите й блуждаеха, прескачайки от грижата за слугите, които бе оставила у дома и безбройните въпроси, с които я бяха затрупали за това кога и как ще се върне и на които тя не можеше да отговори. В случай, че се омъжеше скоро и се пренесеше в дома на съпруга си, трябваше да реши дали да разпусне прислугата и да се освободи от къщата, или да ги задържи, за да може да се отбива от време на време там с мъжа си.
Отново се върна към предположенията и страховете, които я бяха обхванали, когато получи царското послание. Опасенията й не се основаваха толкова на факта, че княгиня Ана е братовчедка на господаря, на която се говореше, че много държал. Някои приближени се осмеляваха да предположат, че близостта им съществува само в твърденията на княгинята, защото родствената й връзка с цар Михаил бе в най-добрия случай далечна. В крайна сметка княгиня Ана съвсем наскоро се бе преселила в Москва от далечната провинция, където бе отгледана, а цар Михаил беше прекарал по-голямата част от живота си в манастира, където майка му бе намерила убежище от коварните заговори, съзаклятия и интриги на амбициозните дворяни. Изглеждаше очевидно, че каквото и да ги свързва, цар Михаил и Ана не са имали възможност да бъдат дълго време заедно, което събуждаше съмнения в дълбокото уважение, което уж питаели един към друг.
Все едно, не толкова естеството на връзката им безпокоеше Зиновия, колкото честите избухвания на Ана. Те си проличаха още при първата им среща, когато тя заговори за Наташа като за някаква отровна змия. Сега, като си припомняше последните клевети на Ана по адрес на Наташа, на Зиновия наистина бе трудно да намери основания да мисли добре за княгинята.
Като намести възглавниците под главата си и се обърна, с лице към вратата, Зиновия продължи с размишленията си. Наташа беше добре приета сред великите боляри вече много години, но Ана очевидно продължаваше да я смята за незначителна личност. Като се има предвид тясната връзка на княгинята с Иван Воронски, мислеше си Зиновия, дали не бе възможно дякът да е провокирал ненавистта на Ана към Наташа? По-рано същата година Наташа бе направила забележка на този човек заради грубиянските му маниери, след като той бе обидил един от нейните телохранители и го бе посъветвала да си мери приказките за в бъдеще. След като бе имала възможност да забележи откритото му озлобление срещу всеки човек, който не изпадаше незабавно във възторг от всяка негова дума и дело, Зиновия можеше да си представи какво е наговорил за нея на хората, които бяха склонни да го изслушат със съчувствие, а княгиня Ана бе точно такъв тип човек.
Що се отнася до княз Алексей, до Зиновия бяха стигнали слухове, че обичал да кривва от правия път и че си падал по девойки далеч, по-млади от жена му. Години наред княгиня Ана бе обвинявана, че утробата й е безплодна, но с течение на времето все по-често вината биваше хвърляна върху княз Алексей, за когото се подозираше, че е разпилял семето си сред цяло ято девственици, без обаче тяхната репутация да пострада от някакви видими последствия от прелюбодеянията им. Зиновия се стремеше да не надава ухо на подобни слухове, но нямаше представа с какво ще се наложи да се сблъска, след като прекрачеше прага на Тарасови. Едно нещо бе да съжителства с княгиня Ана, а съвсем друго да бъде изнасилена от някакъв похотлив развратник.