Мина доста време преди Зиновия да сложи в ред развълнуваните си мисли, но накрая успя да заспи и да даде отдих на ума си. Почивката обаче бе кратка, защото сякаш току-що бе затворила очи, когато я събудиха отново. Но как? В просъница се запита какво ли я е обезпокоило. Не си спомняше да е чула някакъв звук. Сякаш бе усетила нещо, но не можеше да кажа конкретно какво.
Притиснати под натежалите клепки, зелените очи сънливо се спряха на тъмночервения таван, който бе сякаш надвиснал ниско над нея. Една светла ивица се открояваше на разкошния балдахин, което му придаваше странен и непривичен вид. Тя достигаше до стената вдясно от нея, която бе украсена с тънки резбовани орнаменти, позлатени от меката светлина. Зиновия лениво вдигна ръка към светлия лъч и й се стори странно, че само върховете на пръстите й го достигнаха и че те на свой ред хвърлиха подобни сенки върху стената.
Зиновия учудено сви вежди. Там, където светлината падаше върху ръката й и на стената зад нея, двете сенки се сливаха в странно познат силует, много приличащ на главата и раменете на мъж.
Сянката се размърда и Зиновия внезапно ахна от изненада, като осъзна, че силуетът не е плод на нейното въображение. Скочи в леглото и впери поглед във вратата, за да види с изненада, че тя е била открехната, докато е спяла. Висока мъжка фигура се очертаваше на фона на светлината, идваща от залата, но докато го наблюдаваше, натрапникът небрежно се отдели от вратата, тръгна наляво и с тихи стъпки изчезна от погледа й.
Зиновия разбра какво е наблюдавал мъжът, когато сведе поглед и зърна голите си крака. Усети, че бузите й пламват от негодувание и завърза здраво колана на копринения халат, скривайки голите си бедра и непокритите гърди от нови похотливи погледи, сетне стана и тръгна боса към вратата.
Предпазливо надникна през процепа към коридора. Нямаше следа от човек, не се чуваше дори и звук от стъпки, за да разбере накъде се е отправил мъжът, след като е побягнал по коридора. Тежки свещници висяха на чифтове по стените и светлината на восъчните свещи разпръсваше сенките. Вляво по коридора една врата стоеше открехната и зад нея се разкриваше тъмна като нощта стая.
Мъжът навярно се криеше там, реши Зиновия, и потръпна от страх, защото не му бе дала възможност да избяга по стълбите надолу. Ако я дебнеше оттам, дали да го последва, или да се върне в стаята си? Изглеждаше по-благоразумно да избегне възможността за нова среща, като заключи вратата си и подпре дебелите дъски с един стол. След като се подсигури така срещу опасността, Зиновия залости шумно резето, за да откаже стоящите наблизо хора от мисълта да пробват здравината на ключалката.
Зиновия всъщност не се съмняваше кой е този похотливец, макар сърцето й да се разтреперваше при мисълта, че само няколко часа след пристигането си не само се бе сблъскала със страховитата княгиня Ана, но и докато спеше, е била подробно огледана от най-прочутия прелъстител, княз Алексей Тарасов.
ПЕТА ГЛАВА
В безопасност зад зарезената врата на своята спалня, Зиновия внимателно се приготви за първата вечер в двореца на Тарасови. Много й се щеше да се хвърли в краката на цар Михаил и да му се примоли да я освободи от този затвор, в който я бе вкарал без всякакъв умисъл, но нямаше да е разумно да постъпи така. Само щеше да се изложи на несправедливи обвинения, ако не от Негово величество, то поне от страна на княгиня Ана и княз Алексей, които нямаше да погледнат с добро око на нейните оплаквания. Те щяха да се противопоставят на всяка дума, която ги представяше за недостойни за пълното доверие на царя и кой можеше да предположи какво щяха да измислят, за да спасят доброто си име? Щяха да изопачат молбата й както им хареса и навярно щяха да я очернят колкото могат. Можеха просто да я обвинят, че е неблагодарно девойче, което не подлежи на възпитание и не слуша никого. Затова беше жизнено важно да запази самообладание и да изтърпи всички затруднения, които биха могли да се появят, докато не си възвърнеше свободата.
Може да се каже, че е като на бойно поле, помисли си печално Зиновия, защото нямаше място, където би могла да отдъхне с леко сърце и да се наслади на спокойствие и сигурност. Може би някой ясновидец би могъл да прозре какво й готви съдбата, докато е под опеката на Тарасови, но тя можеше да съди единствено за настоящия момент. Знаеше само, че докато е в тяхната къща, ще трябва да се пази и от Ана, и от Алексей. Да се отпусне би било чиста лудост. И за секунда не можеше да се довери на никой от тях. За да оцелее, налагаше се да се въоръжи с хитрост и да се запаси със сдържаност, благоразумие и голямо търпение, като не престава да се моли те да се окажат достатъчна преграда срещу враговете й. Може би в такъв случай тя ще съумее да надделее и да доживее цяла и невредима до деня, когато щяха да я освободят от тяхната опека.