Твърдо решена да следва тази тактика, Зиновия се облече в традиционните дрехи на руска девойка, като се надяваше, че те ще я прикрият от похотливите погледи на Алексей, а може би ще й спестят и недоволството на Ана. Доколкото можеше по предубедените възгледи на Иван да съди за вкусовете на княгинята, по-добре за нея би било да облече традиционната носия на родината си.
Над извезаната на обръчи долна риза и блузата с бухнали ръкави тя сложи сарафан от искрящо кървавочервено кадифе, изящно бродирано с коприна, чийто оттенък подхождаше на сапфирените нюанси на блузата. Над фината бродерия падаше богато покривало от позлатени нишки, придаващо допълнителен разкош на дрехата с орнаментите си, които съответстваха на малките, позлатени цветя по блузата. Ниските сини чехли имаха същата везба и бяха допълнително украсени със златна нишка около тока. В дългата й блестяща коса бяха вплетени сапфирено-сини нишки, след което бе сплетена в една тежка плитка, както подобаваше на руска девица. На главата й легна кокошник във формата на полумесец, на който сред пищните бродерии проблясваха малки скъпоценни камъни и сини и червени мъниста. Най-накрая тя постави филигранните златни обици, в които бяха инкрустирани малки съзвездия от миниатюрни рубини.
Когато последната панделка бе завързана и последното копче закопчано, Зиновия се обърна да види резултата във високото посребрено огледало — лукс, който притежаваше в собствения си дом и за който бе много благодарна тук. Като прецени, че вече е готова да се присъедини към тримата на долния етаж, тя не взе пред вид факта, че може би бе подценила своята хубост и е пренебрегнала факта, че пищните дрехи само я подчертават. Нямаше и най-малкото намерение да се обгръща в това бляскаво сияние, което провокира противоположни реакции сред събраните долу хора. Но като влезе в голямата зала, Зиновия осъзна грешката си и съжали, че не се е сетила да облече нещо като расото на монах отшелник, преди да се реши да се присъедини към тримата.
Очите на Алексей лукаво се присвиха и с възторжената усмивка на плътните си устни той заприлича на змия, хипнотизираща птичка с явното намерение да я погълне. Зиновия се обърна към Ана и я зърна точно когато престорената й усмивка се бе пропукала и отдолу се бе появила гримаса на ревност. Тънките устни не се разтвориха, но князът се оказа по-красноречив.
— Скъпа ми болярке Зиновия — топло я приветства Алексей и пристъпи напред, за да поеме изящната й ръка и да я стисне между своите. Облечен с червен копринен кафтан със златна бродерия, той приличаше на някой тъмнокож арабски шейх. В топлите му тъмни очи проблеснаха предизвикателни пламъчета, когато, втренчен в нея, задържа погледа й. Червените устни се разтвориха в сладострастна усмивка под грижливо подстриганите мустаци:
— Не съм забравил колко добре изглеждате, скъпа. Приличате на изящен лебед, който ни дарява с хубостта си.
Поток от обвинения бяха на върха на езика на Зиновия, но макар да го изгледа студено, за да му покаже недоволството си от безсрамното посегателство срещу нея, тя благоразумно предпочете да премълчи. Все пак можеше да си позволи някакво изтънчено отмъщение. Като използва уменията, придобити при общуване с чужди дипломати, когато се самозабравяха и ставаха твърде настойчиви и нахални, Зиновия деликатно измъкна ръката си от неговата и му попречи да целуне дългите бледи пръсти, като отвори ветрилото си, инкрустираното със скъпоценни камъни. Тя благоразумно отхвърли и комплиментите му, усещайки враждебния студен поглед на Ана. Той бе отправен най-вече към нея и в този миг Зиновия разбра какво е да си мразена от друга жена.
— Смущават ме вашите великодушни слова, княз Алексей — тя си придаде печален вид. — Макар те да са балсам за моите уши, боя се, че вашата любезност е предизвикана само от съжаление към мен.
Деликатният й укор накара княз Алексей да се усмихне добродушно. Макар да забеляза жилото в думите й, това само раздразни апетита му. Съпротивата й можеше само го разпали, защото често бе извличал върховна чувствена наслада от завоевания, при които жертвата в началото бе непокорна девица, а накрая се подчиняваше на всяка негова прищявка. Тъй като невероятната й хубост му беше подръка, специално към тази девойка ще може да посяга когато си поиска, за да задоволи страстите си. Със своя чар и миловидност тя несъмнено щеше да му достави по-голяма наслада от всяко друго парче, което му беше падало напоследък.