Алексей посрещна студения поглед на Зиновия с очи, обещаващи сладострастие и пламенна съблазън. Уверен бе, че ще постигне целта си. Коя жена би могла да устои дълго на неговото внимание и на завладяващата му хубост? Черната коса, примесена със сиви кичури по слепоочията и топлият тъмен тен подчертаваха приятните му черти и подсилваха неговата привлекателност, макар да имаше зад гърба си повече от четиридесет и три лета. Той се надвеси над Зиновия и с дрезгав шепот, в който се четеше непоклатима самоувереност, попита:
— Наистина ли не съзнавате сияйната си хубост и нейния ефект върху мъжете, Зиновия?
— Благородни господине, нали няма да завъртите главата на едно момиче с великодушието си! — помоли го Зиновия, усещайки предизвикателството в погледа му. Той сякаш само чакаше тя да се разкрие малко, за да нападне:
— Великодушие? — топло се засмя той. — Не, чисто и просто съм запленен.
Усещайки се застрашена от напоритостта му, Зиновия вдигна по-високо ветрилото, за да прикрие пламналите си бузи. Сега разбираше по-добре защо славата му се носеше тъй надалеч. Използваше измамните си уловки с умението и опита на истински донжуан и дръзко следваше целта си с неизтощима енергия и неизчерпаемо усърдие. Присъствието на жена му явно изобщо не го смущаваше и без да се притеснява за чувствата й, преследваше плячката си, като същевременно принуждаваше гостенката да отклонява бомбастичните му комплименти по такъв начин, че гнева на Ана да се стовари върху нея.
Зиновия прие предизвикателството да се противопостави на тези ходове, защото бе решена да не се поддава на похотливите му маневри, а също не искаше той и за момент да остава с впечатлението, че тя може да стане поредната му покорна жертва. Заобикаляйки клопките му, тя смело отвърна, като съзнателно включи в борбата и Ана:
— Няма нужда да разпростирате толкова далеч великодушието си, княже. Макар да съзнавам, че съм дарена с не малка хубост, знам, че ще трябва да се примиря да бъда засенчена, защото не бих могла да се меря с Ана, която би могла да засрами с блясъка си самото слънце.
Алексей се обърна, за да изгледа кисело гневната си съпруга и изстиска от себе си една по разкривена усмивка:
— А да, разбира се — отвърна той без особен ентусиазъм, после си позволи повечко щедрост. — Предполагам, че става както със скъпоценностите, които са ти под ръка.
— Понякога — намеси се с леден тон Ана, почти без да отваря присвитите си устни — понякога рядката скъпоценност бива пренебрегната, когато някоя по-пъстра, макар и не толкова ценна дрънкулка привлече погледа.
Иван се отдели от прозореца, където едва си личеше сред сенките и внимателно огледа Зиновия, с което явно не целеше да й направи комплимент.
— А, болярке, радвам се да видя, че сте сметнали носията на вашата родина за достойна да я облечете. Бях останал с впечатлението, че ви е противна.
— Напротив — предпазливо отвърна Зиновия, знаейки за слабостта му да унижава тези, които според него не бяха особено важни. — Просто не ми се щеше да съсипвам подобни съкровища при пътуването.
— Но навярно имахте и не толкова екстравагантни дрехи, които да облечете по пътя — възрази Иван, опивайки се от безнаказаността си, след като видя неприязънта на Ана към момичето. Явно нямаше да е трудно да се наслаждава на отмъщението си при всяка възможност, като същевременно остане светец в очите на княгинята.
Алексей се намеси да защити Зиновия, добре съзнавайки враждебността, която тя си бе навлякла. Не го интересуваше факта, че похотливите му аванси бяха основната причина за раздразнението на жена му. Обикновено той пропускаше гневните избухвания на Ана и посещаваше леглото й, когато нямаше никакви други развлечения под ръка. Както повечето жени, тя не съумяваше да устои на сладострастието му, но тъй като бе склонна постоянно да мърмори, той скоро пак хукваше в търсене на нови завоевания.
— Зиновия е имала щастието да пътува много. Сигурен съм, че ако носеше подобен костюм в Англия, би си навлякла множество завистливи или неодобрителни погледи. Както вече можахме да се убедим, тя дълбоко познава и двете култури и с еднаква лекота носи и нашите сарафани, и чудовищните колосани английски яки.
Той се извърна към Зиновия и продължи:
— Наистина се възхищавам от разностранността ви, скъпа. Явно сте достатъчно млада, за да се нагаждате лесно към всякакви промени.
Ана скръцна със зъби и едва успя да запази усмивката си, когато съпругът й вдигна лицемерно невинния си поглед към нея. Не по-малко я вбеси предизвикателното повдигане на тъмната му вежда. Тя си обеща, че ако не избягаше посред нощ от двореца, както обикновено правеше, щеше добре да го подреди, задето така нагло й натякваше младостта на това девойче.