Борис влезе в залата, за да обяви, че закуските в чест на гостенката са сервирани и се оттегли, а Ана се обърна към Иван и Зиновия:
— Сигурна съм, че и двамата сте прегладнели, а несъмнено сте изтощени и след неотдавнашния ви сблъсък с онези ужасни злосторници.
Без да обръща внимание на изненадата на Алексей, тя се постара да си придаде загрижен вид. Искаше по-скоро да се оттеглят със съпруга й в своите покои, където да може на четири очи да даде воля на гнева си.
— Ще се постарая да не забравям колко сте уморени и няма да ви задържам прекалено дълго със своето бъбрене.
След като ги подкани така да приключат по-бързо, Ана ги поведе към трапезарията, като не забрави да хвърли предупредителен поглед през рамо към Алексей, който побърза да се нареди зад Зиновия. От тази позиция той можеше да порадва похотливия си поглед, любувайки се на лекото полюшване на ханша й.
Наредиха се около малката странична масичка, където бяха наредени закуските — черен хайвер, шунка, сельодка, кървавицата, наречена балик и други мезета, които често се сервираха преди основното ядене. Като тръгна към масата, Алексей нарочно мина близо до момичето, за да вдъхне лекия, неуловим аромат на английски теменужки, който се носеше около нея, преди да се присъедини към жена си. Борис донесе дървена кошничка с прясно опечени хлебчета и наля ароматизирана с лимон водка за мъжете и по-леката вишновка за дамите. Като се забави за секунда, за да приеме къшей хляб, покрит от жена му с щедра порция хайвер, Алексей се дръпна назад с чашата си и се възползва от възможността да разпита гостенката:
— Каква е тази история за разбойниците, Зиновия? Наистина ли сте били нападнати от злодеи при пътуването ви?
Зиновия си пое дъх да отговори, но Ана побърза да я прекъсне със своята версия за събитията:
— Чудовищна история, пълна с убийства и престъпления — княгинята поклати глава почти печално и пусна дълга, покрусена въздишка. — Горкият Иван едва е спасил живота си. А що се отнася до скъпата Зиновия, просто е срамно да се каже какво й е сторил онзи отвратителен злодей, който я е метнал на коня си и отвел в гората…
Зиновия погледна изумено към нея, потресена от намека. Бледата усмивка върху устните на Ана можеше да мине за благожелателна, но студените, сиви като гранит очи я пронизваха предизвикателно, подчертавайки съзнателно направената инсинуация. Младата гостенка беше наясно за мотивите й. Освен простото желание да я притесни и опозори, целта на тази жена несъмнено бе да предотврати всеки опит на мъжа си да насочи ненаситната си похот към поредната девственица. Макар изобщо да не я бе грижа за нечистите намерения на Алексей, Зиновия определено не искаше името й да остане окаляно поради злобата на княгинята.
Алексей се поколеба, видимо смутен от разкритието на жена си.
— Как така? Мило дете, наистина ли сте била оскърбена от тези бандити?
— Боя се, че историята е твърде доукрасена при преразказването, княже — отвърна Зиновия с твърдост, която сама не разбираше откъде намира. Прикрито хвърли изпепеляващ поглед към Иван, който според нея бе измислил последния детайл и старателно обясни: — Няма причина за безпокойство. Честта ми бе спасена благодарение на навременната поява на командира на стрелците на Негово величество. Сигурна съм, че ако полковник Райкрофт беше тук, щеше да потвърди думите ми, а не се съмнявам, че той вече е докладвал за случилото се на царя.
Алексей се отпусна в креслото си с явно облекчение. Макар да държеше на славата си на кавалер, той винаги се бе гордял, че грижливо отбягва неприятните болести, свързани с безразборните сексуални връзки. Баща му бе изстрадал много от тази болест и накрая, бълнувайки в мъчителна агония, бе сложил край на живота си. И до ден днешен се обливаше със студена пот, като си спомнеше как обезумялото, оскотяло същество преряза гърлото си. Впечатлителен като всяко дете, той бе потресен от чудовищната гледка и си даде тържествена клетва, че няма да допусне да стане жертва на това мрачно, гибелно проклятие. Далеч по-приятно и успокояващо бе да разтваря нежните кадифени бедра на някоя девственица и за известно време да задоволява похотта си с нея, докато не му омръзнеше и не потърсеше друго забавление.
— Ами полковникът? — Алексей отново насочи вниманието си към тъмнокосата хубавица. — Навярно това беше офицерът, който ви съпроводи дотук.