— Беше горе-долу така, както разказа болярката.
Тук забеляза гневната искрица в сребристите очи и побърза да умилостиви княгинята:
— Все пак никой от нас не би могъл да узнае какви мисли таи англичанинът. Той се нахвърли доста свирепо върху бандитите.
— Какво? — Зиновия не вярваше на ушите си. — Господине! Да не намеквате, че полковник Райкрофт трябваше да се отнася към тях като към заблудени деца и да ги плесне през ръцете, или да изчака, докато те наистина убият някой от нас, преди да ги нападне? Доколкото съм чувала, разбойнически банди като тази на Ладислас рядко проявяват милост към жертвите си. Те ги ограбват и убиват, независимо дали са благородници или простолюдие. Смятам, че имаме късмет, че се отървахме живи! Като стана дума за това, вие сигурно не сте забравили как Петров ви обещаваше да пострадате сериозно, ако не намерите още пари, за да укротите алчността му.
Иван потвърди думите й, виждайки благоприятна възможност да привлече вниманието на благодетелката си.
— Заплашваше ме, при това твърде свирепо. Нямаше и да му мигне окото да ми вземе живота.
Алексей язвително изгледа дяка с недоброжелателна усмивка:
— Не мога да видя белези, останали от тази среща, Иване. Определено изглеждаш пращящ от здраве и с великолепен апетит. Предполагам, че на още много яденета ще се радваме на твоята компания.
Белязаното от шарката лице на Иван пламна, когато усети иронията. На княза доставяше огромно удоволствие да трупа зли намеци и клевети върху крехкото му тяло, може би защото и двамата знаеха кой е неговият защитник. Определено си имаше предимства това да си покровителстван от Ана. В нейно присъствие никой не би се осмелил да му посегне физически, което му придаваше нагла смелост. Позволяваше си дори да навира в очите на княза своето положение или дори да го жегва от време навреме. Всъщност това бе доста примамлива мисъл. Устните му се присвиха в надменна усмивка и Иван се поддаде на изкушението:
— По всичко изглежда, княже, че ще ме виждате дори по-често.
— О! — Алексей повдигна тъмните си вежди, очаквайки обяснение.
— Княгинята мъдро нареди болярката да взема всеки ден уроци.
— Какво? — думата се изтръгна неволно от устните на Зиновия и тя смаяно изгледа княгинята. Бе потресена от съобщението на Иван.
— Да нямате пред вид, че сте възложили на този… на този…
— Болярке Зиновия! — остро я сряза Ана, прекъсвайки потока от думи, който всеки миг щеше да се излее от устните на слисаното момиче. — Помнете си мястото!
Зиновия потъна в мълчание, не смеейки да продума повече, но вътрешно кипеше от гняв. Не би могла безропотно да издържи за дълго на подобни условия и умът й отчаяно затърси пролука, през която да се спаси. Не си правеше илюзии, че би могла да изтърпи ежедневното присъствие на Иван. Пътуването към Москва й го бе показало достатъчно ясно!
Ана изучаваше младата жена със студено неодобрение.
— Добре е, че ви пратиха при мен за обучение, Зиновия — снизходително отбеляза тя. — Очевидно сте била глезена прекалено много от вашия баща и някои доста неприятни черти у вас не са били пресечени отрано. На това ще бъде сложен край, разбира се. Няма да търпя липса на възпитание или… склонност към спорове. Ако сте разумна, скъпа, скоро ще се научите да обуздавате тези свои склонности. Разбрахте ли ме?
За Зиновия бе ясно, че всяко нейно възражение би било незабавно изтълкувано като признак за свадлив характер. След като бе предупредена по такъв начин да не изказва мнението си, тя не можеше да измисли какво да каже в своя защита, макар вътрешно да се задушаваше.
Доволното изсумтяване на Иван показа, че той с удоволствие наблюдаваше съвсем заслуженото укротяване на опърничавата болярка. Дори охотно се притече, за да стовари и своите камъни върху гърба на беззащитната жертва:
— Можете да ми имате доверие, княгиньо, че обучението ще бъде възможно най-пълно. Ще посветя цялото си усърдие да оправя нейните маниери.
Подобна перспектива явно причиняваше дълбока мъка на Алексей:
— Това сигурно е някаква шега, Ана. На Зиновия не й е нужно допълнително обучение. Доколкото съм чул, с нея са се занимавали някой от най-добрите преподаватели в тази страна и в чужбина и тя е поне толкова образована, колкото съм аз. Не би могла да настояваш да продължи това мъчително изкачване към върховете на знанието.
— Девойчето трябва да научи да се справя с житейските несгоди и да се държи както подобава — непреклонно отсече Ана, готова да смаже всяко възражение.
— Проклет досадник, ако ме питаш мен! — озъби се съпругът й. Тръшна чашата си на масата и като се обърна намръщен, си тръгна без да се извини или да даде някакво обяснение, затръшвайки вратите по пътя си.