— Грешах, когато смятах, че скоро ще се разделим с Иван, Али — предпазливо започна тя. Видя как Али изненадано повдигна вежди и обясни: — Той трябвало да ме обучава, докато съм тук. Ана нареди така.
— Не думайте!
Дребничката жена постави ръце на кръста си и презрително изсумтя:
— И на какво ще ви учи тази малка невестулка? Как да не казвате на лявата си ръка какво прави дясната? Ааррггхх! — тя погнусено тръсна глава. — С кожата си усещам, че не е добър човек. Под черното му расо няма милостиво сърце, така си е!
— Въпреки това, Али, ще трябва мълчаливо да се примирим с присъствието му, ако не искаме да разгневим княгинята. Боя се, че много държи на този човек.
Извитата тъмна вежда се надигна въпросително и Зиновия погледна дребничката жена в очите.
— Разбра ли?
— Да, това да, хубавицата ми. Но щом княгиня Ана ви го направи за учител, какво ли си мисли тя? Него не е толкова трудно да го разбере човек, ако се вгледаш добре. Чудя се дали тя е с ума си.
— Предполагам, че с течение на времето ще разберем какво намира в него княгиня Ана. Дотогава не трябва да й даваме повод да ни се ядосва. Ще положа всички старания да си държа езика зад зъбите и да не кажа на Иван какво мисля за него.
Устните на Зиновия трепнаха лукаво, когато й хрумна новата идея.
— Може би ще успея да измоля няколко дни почивка, преди уроците да започнат.
Очите й палаво проблеснаха и тя отново повдигна вежда към прислужницата си, която като схвана замисъла, се подсмихна леко и направи няколко танцови стъпки:
— Ами тъй де, хубавицата ми! Заслужаваме си я, след като бихме толкова път от Нижни Новгород и преживяхме толкова неща. Нали ни нападнаха и бандити! Цяло чудо си е, че изтърпяхте всичко това, без да припаднете.
Така двете скроиха заговор да осуетят замислите на княгиня Ана поне за ден. Когато се увери, че цялата къща е станала и всеки е тръгнал по работата си, за да изпълнява желанията на Ана, Зиновия изпрати долу извиненията си чрез ирландската прислужница, която занесе посланието, че господарката й е временно неразположена, има главоболие и не е способна да отдаде дължимото внимание на уроците на Иван. Това не бе чиста лъжа, защото всеки път, когато си помислеше, че ще трябва да изучава възгледите на Иван, нея я заболяваше глава. Зиновия реши, че има нужда от известно усамотение, за да събере душевни сили. Боеше се най-вече, че юздите на нейната сдържаност ще бъдат подложени на прекалено сурово изпитание, а знаеше също, че ако се стигнеше до открит конфликт с Иван, Ана би могла да се изкуши да реагира остро. Далеч по-добре бе да се оттегли за момент, дори и да даде на другата жена възможност да я заподозре в измъкване, отколкото направо да си навлече беля.
Със страдалчески вид Али поднесе извиненията й на княгинята и обясни, че пътуването се е оказала прекалено изтощително за нейната господарка и че Зиновия се нуждае от един-два дни, за да се възстанови напълно. Ана трябваше или да приеме извинението, или да се противопостави открито на гостенката си и да я обвини в лъжа. Поколеба се да не отиде право в спалнята й и да я разпита, просто за да й покаже кой командва, но после размисли и реши да изчака поне един ден, а после щеше да види каква песен щеше да запее момичето. Ана се подсмихна доволно. Щеше да е цяло чудо, ако болярката издържеше в стаята си цял ден.
Затворена на горния етаж, Зиновия не разбра с колко малко й се размина разпитът от страна на княгиня Ана, но следобед започна да се пита дали е постъпила умно, като се е подложила на такива мъки само за да пропусне урока с Иван. Дали защото стаята бе планирана от някой неизвестен садист, или поради недоглеждане в разположението, но в целия дворец като че ли нямаше по-горещо място от нейната спалня. Когато дневното светило достигна средата на пътя си, в стаята й, разположена на западната страна на къщата, нахлуха неговите лъчи и до края на деня тя се превърна в разпалена пещ. През зимата това разположение би могло да бъде даже удобно, но под безмилостните палещи лъчи на лятното слънце то се превръщаше в инструмент за изтезание.
Като обмисли възможностите, Зиновия осъзна, че нито една не й харесва. Не би могла да се измъкне тихомълком от стаята си, без да си навлече някой въпрос или обвинение от страна на Ана, а не й се щеше да й доставя това удоволствие. Затова поради жегата се облече в тънка риза, която скоро прилепна от потта като прозрачен воал. Али отвори широко прозорците, за да може знойният вятър да проникне в стаята, но жегата не намаля, докато слънцето не слезе от небосклона. Търсейки някакъв начин да облекчи господарката си, Али слезе в кухнята и убеди Елисавета да й даде малко лед от запасите, складирани предишната зима в килера. Донесе горе едно голямо парче и като го разтроши, уви късчетата в кърпа и даде компреса в очакващите ръце на господарката си. С доволна въздишка Зиновия притисна студената кърпа до голата си кожа и остави освежителните поточета да се стичат надолу и да попият в дрехата й.