Иван бе влязъл в трапезарията само няколко секунди по-рано и когато Зиновия го поздрави с весела усмивка, той реагира сякаш бе подготвил стратегията си още преди нейното появяване. Сухото човече за малко се просна в бързането си да й попречи да избяга, сякаш тя беше послушно дете, хванато на местопрестъплението.
— Тази сутрин, болярке, ще се занимаем с ползата от смирението и аскетизма — обяви той, докато я съпровождаше към масата и пълнеше дълбоката си чиния с меденки, задушени картофи и малки наденички, варени в кисел сос.
Зиновия повдигна учудено вежда и в нея се породиха съмнения дали в крайна сметка наистина имаше достатъчно сили да устои на многословните разсъждения на Иван, особено по въпрос, за който очевидно не знаеше нищо. Мислено въздъхна и си каза, че все пак е по-добре да се отегчи, отколкото да се опече.
Като хвърли скептичен поглед към препълнената му чиния, Зиновия не можа да се удържи да не попита:
— Аскетизъм в какво отношение?
— Ами като начало да започнем от дрехите — отвърна Иван и изсумтя пренебрежително. В черното си расо той изглеждаше много суров и надменен, както несъмнено му се струваше, че подобава при неговите задължение. Но пък навярно щеше да има същото излъчване, помисли си Зиновия, ако не носеше нищо. Не че тя държеше да провери дали предположенията й са правилни.
Чудейки се каква грешка е намерил в дрехите й този път, Зиновия отмести чинията си и се огледа. За закуската бе избрала да облече сарафан от тюркоазено-синя коприна, бродирана на розови цветя. Розови и тюркоазени ленти бяха вплетени в дългата й девическа плитка, завита в диадема и увенчана със съзвездие от малки копринени цветчета. Като се имаше пред вид, че носеше традиционната руска носия и бе покрита от глава до пети, тя не виждаше в какво може да бъде укорена.
— Нещо не е наред с облеклото ми ли? — попита тя със събудено любопитство. — Нима това не е подходяща дреха за една руска болярка?
— Прекалено е пъстра, за да бъде сметната за благоприлична — обясни придирчиво Иван. — Малко прилича на паун, ако някога сте виждали такъв. Една скромна девица не би трябвало да се перчи като петел в одеждите си.
Зиновия се направи, че не разбира. Нямаше намерение като Ана да се захласва по изявленията му, макар се съмняваше дали дякът би проявил същата критичност към княгинята. Никой не плюе в ръката, която го храни.
— Мислех си, че пауните са мъжки птици.
— Това няма нищо общо! — раздразнено отвърна Иван. — И като млада девойка, а отсега и моя ученичка, ще трябва да се научиш да се отнасяш с необходимото уважение към учените и да проявяваш смирение както в държанието си, така и в мислите си. В крайна сметка царят си търси невеста и кой може да бъде сигурен коя девица ще избере.
Зиновия побърза да отхвърли намека:
— С цялото необходимо уважение към Негово величество трябва да кажа, че нямам желание да бъда въвлечена в интригите и кроежите, свързани с това. Доволна съм, че живея извън стените и ограниченията на терема и че не се безпокоя дали в храната ми не е сипана отрова. Негово величество се измъчи много, търсейки си невеста, но далеч по-малко, отколкото ще се наложи да изтърпи неговата избраница.
— Какво имате предвид? — присви очи Иван, опитвайки се да разбере логиката й.
Зиновия се намести по-удобно зад масата.
— Мария Хлопова някога бе избраницата на цар Михаил и виж какво й се случи.
Иван придърпа пълната си чиния и също намести стола си. Според него на ученичката му трябваше да бъде показан пример за това какво се случва на коварните и лукави жени.
— Това се случи преди повече от пет години, но ако можете да си припомните обстоятелствата, Мария бе отпратена, защото се бе опитала да прикрие от цар Михаил болестта си и да стане царица. Ако не бе получила припадък и не бе започнала да се гърчи пред очите на Негово величество и гостите му, може би щеше да успее да го измами. Заточението в Сибир бе най-малкото наказание, което Хлопови заслужаваха за коварството си.
Зиновия го изгледа, смаяна от неведението му. Очевидно не бе в течение на последните събития в двора.
— О, нима не сте чул? Скоро след връщането си от Полша патриарх Филарет разкри заговор на Салтикови да злепоставят Мария Хлопова и роднините й — обясни тя. — Явно няколко души от Салтикови са сипали в яденето на Мария нещо за повръщане и сетне са подкупили мнозина лекари да разпространят слуха, че е болна. Патриарх Филарет ги разобличи пред сина си и затова неотдавна Негово величество изпрати в изгнание Салтикови и конфискува част от земите им. — Зиновия небрежно сви рамене и добави. — Това вече не можеше да помогне особено на Мария.