Нефритово-зелените очи се спряха върху тъжната жена, която не довърши думите си. Дългата пауза беше последвана от хлипане. Усещайки въпросителния поглед на Зиновия, Елисавета побърза да прокара ръка по бузата си, където бавно се стичаше една сълза. Стискайки решително уста, тя премигна, за да изличи всяка следа от влага в очите си.
Самата Зиновия усети, че сърцето й се свива при мисълта, че толкова много добра храна се пропилява, щом без да се обременяват с допълнителни разходи Тарасови биха могли да помогнат на много хора. Съчувствайки на мъката на жената, тя постави деликатната си ръка върху набитото й рамо.
— Познаваш ли конкретно някой, който се нуждае, Елисавета?
Брадичката потрепера въпреки усилията на готвачката да изглежда невъзмутима. Тя едва-едва кимна.
— Сестра ми, болярке. Мъжът й умря миналата зима, а тя е болнава и с тригодишна дъщеричка. Не може да работи, за да се изхрани и те двете просто се топят. А ето ме мен, в тази богата къща, готвейки тези изискани блюда, а не мога да й занеса нищичко, нито дори да се откъсна за малко да й помогна.
— Добре! — Зиновия сложи ръце на кръста си, взела твърдо решение какво да се направи. Щом нещата в двореца на Тарасови стояха така, тя нямаше да седи със скръстени ръце. Трябваше да предприеме нещо!
— Имам прислужница, която мога да изпратя да купи храна и каквото друго трябва, и кочияш, който да я занесе на сестра ти. Макар на мен да не ми позволяват да излизам без разрешение — Зиновия небрежно сви рамене, като забеляза изненадания поглед на Елисавета, — не вярвам да обърнат внимание на отсъствието на прислужницата ми.
— Не можете да излизате, без да сте получили позволение от господарката ми? — изненадано запита готвачката.
— Това е само за мое добро — увери я Зиновия и окуражително я потупа по рамото.
— Хм.
Елисавета си направи своите изводи, като хвърли поглед към вратата на кухнята, мислейки си за жената, която обикаляше далеч от нея. Някога тя служеше на семейството, където се бе родила княгиня Ана и бе имала възможност да си изгради мнение за дъщерята, която като порасна, изпрати собствените си престарели родители в манастир, защото искаше да живее сама със съпруга си в къщата. Дори когато княгинята се пресели в Москва, тя не позволи на родителите си да се приберат у дома, за да не развалят хубавата й подредба.
Късно следобед Зиновия приключи с работата си в кухнята и след като примерно поиска разрешение от Иван, отиде в градината зад къщата и седна под сянката на едно дърво близо до входа. Там се отпусна, докато чакаше да се върнат Али и Стенка, излезли с благотворителната си мисия. Елисавета на няколко пъти идваше до вратата и я поглеждаше въпросително, но Зиновия само поклащаше глава, тъй като по улицата пред къщата минаваха само малки коли и конници. Тя изобщо не задържаше погледа си върху тях и отново се връщаше към стиховете в дебелия том, който й бе дал Иван.
Небето бе взело да се смрачава, когато Зиновия най-накрая зърна каретата да идва. Елисавета беше заета със сервирането на вечерята и чак й се доплака от безсилен яд, защото не можеше да се откъсне от работата си, когато болярката нахълта в кухнята и обяви, че Али и Стенка най-сетне се връщат. Веднага след това изхвърча отново и хукна през вестибюла, когато Ана се появи от входната врата и я изгледа намръщено.
— Не трябваше да насърчавате този мъж при първата ви среща! — скара й се княгинята, възмутена от това, че е трябвало още веднъж да се разкарва до вратата, за да отговаря на въпросите на наглия англичанин. Този мъж определено не усещаше кога е нежелан или пък бе прекалено твърдоглав, за да приеме това. — Полковник Райкрофт искаше пак да ви види и имаше дързостта да ми каже, че ще се върне утре, сякаш тогава бих го посрещнала по друг начин!
Зиновия стрелна с поглед вратата, като чак сега се сети, че полковник Райкрофт бе обещал да дойде днес. Грижите за семейството на сестрата на Елисавета я бяха погълнали толкова, че бе забравила за него.
— Тук ли е полковник Райкрофт?
— Беше преди минута! Но вече си тръгна — сухо я уведоми Ана. Махна с ръка по същия начин, по който го бе отпратила от прага. — Казах му, че не желаете повече да бъдете обезпокоявана, особено от него! Дадох му някоя и друга монета за награда, които да отнесе на хората си, когато се опита пак да използва този предлог, за да се самопокани. Дълбоко се съмнявам, че ще ги да де на някого. Просто е номер, за да припечели, ако ме питате мен.
Зиновия с усилие овладя раздразнението си. Не й бе приятно, че Ана си бе позволила да отпрати неин гост без дори да я уведоми, че е дошъл. Дори полковник Райкрофт да бе англичанин, склонен да я ухажва, тя би предпочела да го изгони сама.