Али се озърна и като видя господарката си само на няколко крачка встрани, й махна енергично:
— Господарке! Ето го човека, дето те спаси от разбойниците!
Полковник Райкрофт веднага се извърна и потърси с поглед Зиновия. Макар очите му да не се виждаха ясно в здрача, те сякаш се плъзнаха по цялото й тяло, попивайки с възхита всяка нейна частица. Зиновия нямаше как да разбере какво вижда той във въображението си, а може би така бе по-добре за нейното душевно спокойствие, защото Тирон Райкрофт тъкмо стигаше до извода, че я харесва облечена почти толкова, колкото без дрехи. Но тогава видението на девойката, излизаща от дървеното корито, отново проблесна в паметта му и почти му спря дъха.
Зиновия се затрудняваше да започне разговор с натрапчивия си ухажор, когато той не си даваше труда да прикрива жадния си интерес към нея. Усети, че бузите й пламват, докато той просто я изпиваше с очи цялата, от изящните колене и деликатните нозе до кичурите коса, измъкнали се изпод забрадката и падащи нежно върху лицето й.
— Болярке Зиновия, за мен е голяма радост да ви видя, при това очевидно в добро здраве.
Той изискано се поклони и като се изправи, остави шлема си и пристъпи към нея с усмивка, за която тя вече започваше да подозира, че си е крива по природа. Очите му из под тъмните мигли излъчваха така в плам и сладострастие каквито тя никога не бе виждала в погледа на мъж.
— Боях се, че ще бъда принуден отново да си тръгна и отново да се лиша от утехата на вашата компания, може би завинаги. Уверявам ви, че само един поглед към вас изпълва с радост сърцето и душата ми.
Горещината в пламналите й бузи не можеше да бъде лесно угасена с подобни думи, но внезапното подозрение, че той ги е усъвършенствал с помощта на много други девойки допринесе за бързото охладняване. Зиновия бе решена да го откаже от любовните му намерения, каквито и да бяха те. Можеше да си представи какво щеше да стане с нейното добро име, ако той продължаваше да упорства и да идва.
— Княгиня Ана току-що ме уведоми за вашето посещение — предпазливо започна тя, като прекрасно съзнаваше, че той можеше да приеме за насърчение и най-елементарната учтивост и да я изтълкува като признак за нейното желание да го види отново. — Съжалявам, че се е наложило да биете толкова път от казармата си, за да вземете наградата, полковник. Можех да изпратя Стенка да ви я донесе.
Тирон пъхна два пръста в малката кесия, която носеше окачена на колана си и измъкна шепа монети оттам. Хвана ръката й и пъхна в нея меката кожена торбичка, сетне сключи пръстите й около нея, като за миг ги задържа в своята.
— С удоволствие ще платя сам на човека, за да покажа какво удоволствие ми доставя вашата компания — увери я той с убедителна настойчивост, едновременно дръзка и мека като коприна. — Използвах наградата само като предлог да ви видя отново. Ако исках, можех да изпратя човека сам да я получи.
Зиновия издърпа ръката си, уплашена да не би той да усети колко бясно бие пулсът й и да си направи погрешни изводи. Щом самото му присъствие я изкарваше извън кожата й, как да не се смущаваше, когато я докоснеше?
Хвърленият към Али поглед й показа, че дребничката жена тайно се възхищава от начина, по който този мъж атакуваше сърцето й. Жалко, че щеше да се наложи да разочарова прислужницата, но определено не включваше полковника в плановете си нито за близко, нито за далечно бъдеще. Дори и да бе решила, че е хубав, което сега не изглеждаше толкова немислимо, колкото в банята, той си оставаше скитащ авантюрист, очевидно без род и родина.
— Не мога да допусна вие да платите за връщането на брошката ми, полковник. — Зиновия се опита да му върне кесията и бе притеснена от отказа му да я приеме. — Страхувам се, че не можете да си позволите да загубите тези пари.
— Цената няма особено значение за мен, милейди — рицарски я увери Тирон. — Наградата, към която се стремя, е далеч по-ценна.
— Но жертвата ви е безсмислена, полковник. Княгиня Ана предпочита да не идвате повече. — Зиновия бе съвсем искрена този път, макар да съзнаваше, че се прикрива зад нареждането на друг човек, за да постигне това, което всъщност не й се искаше чак толкова на нея самата. Той просто си заслужаваше да бъде отпратени това трябваше да бъде направено. Не би имала угризения на съвестта да го пропъди, но някак не й се искаше да поема сама отговорността за това. — Тя е моя настойница и трябва да изпълнявам желанията й. Вие също.