— Ей, ти там! — изрева той на Иван, който подскочи стреснато. Чинията се изплъзна от кокалестите му ръце и падна на земята, където се затъркаля с дрънчене. Алексей я проследи почти хипнотизирано, докато тя не спря. Сетне втренчи изпепеляващия си поглед в дяка.
— Изглеждаше доста храбър, когато жена ми беше наблизо — презрително отбеляза той. — Защо сега се тресеш от страх, крастава жабо?
Иван нервно преглътна и се направи, че не е забелязал отмъстителния сарказъм, но когато заговори, гласът му трепереше. Почти нищо не бе останало от наглостта, която проявяваше в присъствието на своята покровителка.
— Княгиня Ана още не е станала, Ваше Височество. Искате ли да я повикам при вас?
— Когато поискам да видя жена си, я викам сам! — изрева князът, карайки дяка да се присвие от ужас.
Чак когато хвърли поглед към притеснената Зиновия, Алексей се постара да се овладее. Макар ноздрите му още да потрепваха от ярост, той си пое бавно дъх и го задържа, докато накрая не бе в състояние отново да говори с нормален тон.
— Един куриер току-що ме уведоми, че бащата на Ана е легнал болен в своя манастир. Майка й я повика да дойде, без да се бави. Според мен Ана ще прецени, че ти си достоен да я придружиш. Така че на твое място щях да се готвя за път.
Иван изглеждаше зашеметен от новината, че го чака още едно дълго и мъчително пътуване, особено когато можеше отново да бъде нападнат от бандити.
— Но аз току-що се върнах…
— Доколкото познавам жена си, мога да те уверя, че ще имаш достатъчно време да се подготвиш спокойно — отбеляза с хладно безразличие Алексей. Без сянка от съчувствие към несгодите на дребничкия мъж, той вдигна глава и с красноречиво мълчание се втренчи в някаква далечна точка, докато Иван не се измъкна тихомълком от стаята.
— Изглежда, че в скоро време ще ви бъдат спестени наставленията на Иван, болярке, поне за няколко дни.
Алексей си взе чиния и започна да си сипва от купите, които Елисавета бе наредила по масата. Хвърли кос поглед към Зиновия, за да види как ще реагира тя и забеляза, че на челото й се е появила тревожна бръчка.
— Да не би да забелязвам следа от печал по сладкото ви личице? — Той се усмихна иронично, прекрасно знаейки какво я е разтревожило. — Или това е загриженост, че ще останем затворени тук сами двамата, като се изключат слугите? Цялата къща ще бъде само на наше разположение.
Зиновия пресрещна погледа му, без да трепне.
— Напротив, княз Алексей. Сигурна съм, че съпругата ви ще позволи да се преместя при болярката Андреевна, докато нея я няма. Би било неподобаващо да останем двамата заедно без подходящи придружители. Знаете колко малко трябва на злите езици, а аз не бих допуснала безупречната ви репутация да бъде опетнена заради присъствието ми тук.
Алексей отметна глава назад и се разсмя с цяло гърло при абсурдното й предположение.
— Вие сте истински остроумна жена, Зиновия. Вашето присъствие ми действа много освежително. — Топлите му кафяви очи проблеснаха и той прокара пръст по мустака си. — За мен ще е удоволствие, да се опознаем по-отблизо.
— В присъствието на други хора, разбира се — съгласи се Зиновия с едва забележима предизвикателна усмивка.
Тя направи лек реверанс и го остави да закусва сам, а сама се качи в стаята си. Нямаше никакво желание да бъде наблизо, когато Ана се впуснеше в гневната си тирада.
ОСМА ГЛАВА
Лек сутрешен вятър полъхваше над града, когато цар Михаил Фьодорович Романов започна бавната си разходка по пътеката върху стената, която опасваше Кремъл. Тъмните му очи следяха упражненията, които правеше кавалерийският полк на широкия Червен площад. Умението на командира на елитната конна част скоро привлече вниманието му, защото не бе виждал много ездачи с подобен талант, освен може би казаците, които лесно можеха да хипнотизират случайния наблюдател с дръзките си номера на гърба на коня. Наистина, генерал Вандерхаут се бе похвалил в присъствието на множество руски генерали, че е планирал тактиката, благодарение на която част от неговата чуждестранна дивизия бе разгромила голяма разбойническа банда. Но Михаил си състави свое мнение по въпроса, след като нареди на току-що повишения майор Некрасов да му докладва за пътуването на болярката Зенкова и чу разказа как разбойниците начело със своя полско-казашки главатар нападнали ескорта на младата болярка и били разпилени, без предварителен план, от един полковник англичанин и руските стрелци, които той обучил. Същите тези стрелци, които сега се упражняваха, без да подозират присъствието на царя.