Отсечените команди и безукорното изпълнение на конните стрелци накара сърцето на Михаил да трепне от завист, докато ги наблюдаваше от височината на Кремъл. Увенчаните с шлемове глави се обръщаха като една при рязката заповед на командира и сабите им проблясваха ослепително под златните лъчи на утринното слънце, когато мъжете ги изтегляха от ножниците и ги допираха с тъпата страна до раменете си. Той не беше присъствал по-рано на подобно представление, и то започваше все повече да му харесва. Щеше да се постарае да се види с англичанина колкото се може по-скоро, защото този офицер явно имаше дарба да устройва блестящи представления на открито, а и беше доказал по безспорен начин войнските си дарби в открит бой.
Михаил поклати замислено глава и хвърли поглед към офицера от своята стража, който стоеше на крачка зад главнокомандващия.
— Майор Некрасов?
Офицерът веднага дотича и отдаде чест по военному на монарха.
— На вашите заповеди, господарю.
Михаил скръсти ръце зад гърба си, докато наблюдаваше замислено безукорната униформа на офицера.
— Майор Некрасов, говорите ли английски?
Николай бе малко изненадан от въпроса, но отвърна без колебание:
— Да, Ваше Царско Величество.
— Добре! Тогава ще предупредите ли командира на полка, който сега виждаме, че ние бихме искали да говорим с него през следващите няколко дни. Той може да подаде молба за аудиенция и след известно време ще бъде уведомен за нашия отговор. Имате ли въпроси?
— Не, Ваше Величество.
— Човекът е чужденец — отбеляза Михаил. — Обясни му порядките в двора, за да не изпада в неудобно положение или да ме принуждава да го наказвам.
— Да, Ваше Величество.
— Това е всичко.
Николай скръсти ръце пред гърдите си и падна на колене пред царя, който го освободи с небрежно кимване. Майорът потегли светкавично и след известно време, преминал целия дълъг път до най-долната кула, се появи на площада и задъхано повика командира на стрелците.
— Полковник Райкрофт! — извика той и след като отново не получи отговор, се затича през площада. Сетне извиси глас над чаткащите подкови и отсечените команди.
— Полковник Райкрофт!
Накрая викът му достигна до Тирон, който обърна коня си към идващия мъж. Като позна майора, той кимна на капитан Тверской да поеме временно командването и да завърши упражнението. Сетне бутна шлема си назад и изтри запотеното си чело, чакайки офицера да се приближи.
— Полковник Райкрофт! — извика отново Николай силно развълнуван и спря до англичанина. — Негово величество иска да ви види! — вдигна ръка и като се извърна, посочи към високата стена, насочвайки вниманието му към групичката отгоре й. — Наблюдава ви от доста време!
Тирон вдигна ръка, за да не му пречи слънцето и се взря в малката групичка висши сановници, които се бяха събрали там.
— Какво, според вас, иска от мен?
— Направили сте му впечатление! — почтително отвърна Николай, дълбоко респектиран от човека, който се бе оказал способен на подобен подвиг. — Трябва да си уредите аудиенция с него през следващите няколко дни!
Тирон придърпа небрежно юздите и като ги хвана по-удобно, отпусна ръка на ябълката на седлото и вдигна вежда към майора. Той съзнателно се стремеше да спечели благоволението на царя, но бе донякъде слисан колко бързо постигна целта си.
— И какво трябва да направя, за да получа аудиенция?
— Наредено ми бе лично да ви инструктирам по този въпрос, полковник. Ако сте свободен тази вечер, можем да се срещнем в моята квартира. Колкото по-бързо се отзовете, толкова по-голямо уважение към Негово величество ще проявите.
— Разбира се — съгласи се Тирон, отказвайки се от плановете си да отскочи по-късно тази вечер до двореца на Тарасови. През последните две седмици се бе отдал изцяло на строевата подготовка на хората си и не си бе отделял време, за да задоволи все по-силния си копнеж да зърне Зиновия. Смяташе, че ако убедеше Али да им уреди среща този следобед, би бил щастлив да поговори с девойката и още веднъж да се опита да я спечели. Тъмнокосата хубавица напоследък изцяло беше завладяла мислите му. Дори посред нощ се будеше от неспокойния си сън, за да види лицето й пред себе си, а сетивата му го терзаеха със спомена за нейното мокро тяло, притиснато до неговото. Не беше лесно да прогони от главата си тези мъчителни сладострастни видения и той отново и отново мереше с крачки стаята си надлъж и нашир, опитвайки се да мисли за нещо по-невинно, но продължаваше да бъде терзан от все по-силната си страст по нея. Срещата с майор Некрасов беше по-важна от замисленото посещение само защото аудиенцията с царя можеше да му даде това, което истински желаеше. Нямаше и сянка от съмнение, че пред цар Михаил се разтваряха всички врати в Русия, дори когато те бяха затръшнати под носа на един полковник.