— Княз Алексей! — повтори по-енергично Зиновия и скочи на крака. — Очаквахме ви най-рано утре. Боже Господи, как само ще се изненада Ана! — Задъханият й глас лесно издаваше притеснението й. — Тя сигурно ще се върне всеки момент…
Думите й заглъхнаха и в напрегнатата тишина. Неговите тъмни очи проблеснаха иронично и самоуверено.
— Е хайде, скъпа мой Зиновия — добродушно я сгълча той. — И двамата знаем, че Ана забравя за времето всеки път, когато потегли с Иван на някой от неговите походи към славата. Знаеш ли, техните амбиции донякъде съвпадат.
Той не можеше да отклони почти хипнотизирания си поглед от мястото, където квадратното деколте, разкриваше дръзко по-широката гледка към млечнобялата й гръд, отколкото бе имал възможност да зърне дотогава. Къдрава дантелена яка украсяваше изящната колона на нейната шия, но бе свенливо пристегната с лента на лавандулови цветчета, които отговаряха на мотива на дрехата й. По-надолу прилепналия корсаж подчертаваше тънкия й кръст, чиято грациозна извивка правеше тръпките на очакването почти болезнени. Облиза устни, предвкусвайки момента, когато примамливите възвишения под деколтето щяха да бъдат освободени от оковите на дрехата и да заситят лакомия му поглед.
Леката лятна дреха с европейска кройка определено беше облечена след потеглянето на Ана и вероятно бе предназначена за най-горещ ден, но Алексей бе последният, който би се оплакал от облеклото й, защото то му позволяваше да се наслади на сладките, мамещи прелести под него. Макар да съзнаваше, че не е пътувал толкова, колкото повереницата си, той намираше, че девойката би могла да прелъсти мъже от всички краища на света със завладяващата си хубост.
— Мога ли да се присъединя към вас? — пусна в действие той най-добрите си маниери.
— Разбира се — отвърна Зиновия, чудейки се дали би могла да реагира по друг начин. Всъщност ако тя се бе решила да му отговори не, той вероятно би й се нахвърлил без повече церемонии.
Алексей се опита да се доближи плътно до нея, но Зиновия реагира бързо и като заобиколи масата, си наля чаша студено вино, разредено с вода. Като се насили да се усмихне нервно под разпаления му поглед, тя отпи малка глътка. Сетне се сети за добрите маниери и доста неохотно посочи към каната с вино и малката чиния със сладки, които й бе донесла Елисавета.
— Бихте ли искали нещо освежително?
Алексей се усмихна на опита й да се престори на гостоприемна домакиня. Той бе добре запознат с хитрините на свенливите девойки. Зиновия напразно се опитваше да постави някаква преграда между тях, сякаш крехката масичка би могла по някакво чудо да я защити от посегателствата на истински разпален мъж.
— Може би чаша вода с вино — промълви той и като свали шапка, я хвърли настрана. Облегна се с две ръце на масичката и се наведе, за да види какво чете тя.
— Плиний Стари? — В погледа му се четеше известен скептицизъм. Той махна пренебрежително към дебелия том. — Върху какъв тежък проблем се разпростира в момента Иван, та се е наложило да си губите времето, като четете Плиний Стари?
Брадичката на Зиновия се вирна едва забележимо, като си спомни презрителното снизхождение на Воронски, когато узна, че тя не знае почти нищо за трудовете на този автор.
— Иван каза, че Плиний Стари бил гений. Когато не спял, не правел почти нищо друго, освен да чете, да си води бележки или да изучава чуждите произведения и всеки що-годе съвестен ученик трябва да обърне сериозно внимание на трудовете му, сякаш — тя натърти последната дума, за да покаже раздразнението си — сякаш те са ни дар свише като десетте божи заповеди.
Устните на Алексей насмешливо потрепнаха, щом забеляза, че гордостта й е била сериозно уязвена.
— И какво е твоето мнение, след като си се запознала с някои от трудовете на Плиний? Мъдростта му отговаря ли на Ивановите думи?
Нежно спускащите се къдрици трепнаха.
— Какво?! Хора без уста, които се хранят само с мириса на цветята? Хора с крака като чадъри, които се крият от слънцето под безформените си крайници? Не мога да повярвам, че дори по онова време никой римлянин не се е усъмнил в басните на Плиний.
— Разбира се, това е само подборка на най-невероятните пасажи у Плиний — отбеляза Алексей, но на червените му чувствени устни цъфна усмивка — обаче подобни моменти карат човек да се усъмни в научната му достоверност. — Той вдигна глава и я изгледа внимателно. — Та какво точно мислиш за логиката на Иван? Одобряваш ли я или не?
Зиновия предпазливо сви рамене. Не знаеше какво би предал Алексей на Ана, ако тя проявеше глупостта да издаде отвращението си от този човек.