— Не! — гневно разтърси глава Зиновия. — Няма да стане това, което си замислил, Алексей! Не е хубаво!
— Хубаво? Лошо? — Той поклати глава. — Кой може да каже кое е лошо, щом сме създадени един за друг, Зиновия?
— Аз мога! — пламенно отвърна тя.
Той пренебрежително сви рамене.
— Мога да те взема когато си поискам, Зиновия. Няма особено значение дали ще се съпротивляваш. С времето ще започнеш да се наслаждаваш на милувките ми.
Алексей се опита да я прегърне през кръста, но тя се изплъзна и го изгледа с очи, от които изскачаха искри.
— Ако ме насилиш, Алексей — предупреди го тя с нисък и груб глас — кълна ти се, че ще си отмъстя. Сама ще отида при Ана и ще й разкажа за злодеянието ти. Аз не съм като твоите уличници, да ме хванеш и вземеш когато ти скимне! Дори да ми се наложи да отида при самия цар Михаил, пак ще се погрижа да заплатиш за злото, което си ми сторил!
Алексей се втренчи в нея и се засмя фалшиво. Продължаваше да стиска китката й, застанал пред нея с широко разтворени нозе. Сетне самоувереността му надделя и той изсумтя.
— Да не си мислиш, че можеш да ме стреснеш и да си тръгнеш с усмивка, моето момиче?! Нищо подобно. Никой няма да ти обърне внимание, защото ще те изкарам лъжкиня и ще се закълна, че не говориш истината. Ана няма да изслуша клеветите ти. Така че виждаш ли, скъпа, колко несериозни са заплахите ти? Наистина, Зиновия, няма смисъл да се съпротивляваш. Мога да те взема когато и където си поискам. — Очите му се плъзнаха по изкусителните възвишения над деколтето й и гласът му предрезгавя. — А защо не и сега, сладурчето ми.
С добродушна усмивка той бързо пъхна пръсти в процепа между гърдите й и хвана края на деколтето. Зиновия ахна от възмущение, но преди да успее да се изтръгне, той рязко дръпна плата надолу с коварно движение и разкъса корсажа.
— Не! — Зиновия се олюля от изненада и зяпна мъжа, сякаш той бе загубил ума си.
Тъмните му очи се втренчиха по-надолу и той рязко пое дъх. Зиновия също сведе очи, проследявайки погледа му и за свое отчаяние видя, че прозирната риза не осигуряваше достатъчна защита за нейното целомъдрие, а суетно излагаше на показ гръдта й, напираща под тънката батиста.
Алексей отново протегна ръка и Зиновия се дръпна рязко с гневен стон, опитвайки се да се избяга. Това не й помогна особено, защото той я сграбчи за косата и я грабна на ръце. Бутна с рамо вратата и влезе в хижата, сетне с ритник я затвори и отнесе плячката си на тесния нар в ъгъла на стаята. Той беше покрит с дебел пласт вълчи кожи, в които Зиновия просто потъна, когато я хвърли отгоре. Без да откъсва поглед от нея, Алексей скъса връзките на кафтана си. Очите на Зиновия отчаяно обиколиха колибата, търсейки възможност за бягство, но той изглеждаше напълно уверен, че всичко ще се развие според желанията му. Хвърли настрана горната си дреха и остана по тънка риза и бричове, плътно прилепнали по дългите му крака. Като пристъпи към нея, Зиновия се плъзна към открилото се пространство между него и малката масичка до нара. Надяваше се, че ще може да се шмугне бързо оттам, но князът беше по-бърз и я метна обратно върху кожите. Притискайки я там, той отдръпна нара от стената и седна разкрачен върху тесничкото легло, усмирявайки бясното й мятане с тежестта си. В нетърпението си да издърпа полите над главата й, той леко се надигна, за да ги дръпне.
Съпротивата на Зиновия още далеч не беше изчерпана. Като се надигна на лакти, тя се опита да се измъкне гъвкаво изпод него, но почти в същия момент Алексей отново се отпусна с цялата си тежест върху нея и я затисна. Скърцайки със зъби от ярост, Зиновия хвърли поглед към масичката и зърна малък брус за точене на ножове, забравен там. Пресегна се и го хвана. Вниманието на Алексей беше отклонено от съблазнителната гледка на едно голо бедро и той мислеше само как да разголи и другото. Тъй и не видя как малкият юмрук се свива около камъка и описва широка дъга във въздуха. Замахвайки с цялата си сила и решителност, Зиновия стовари камъка върху носа му със смазващ удар.
— Ааоооххх!
Хижата сякаш се разтресе до основите си от болезнения вой. Алексей се олюля и отстъпи от удара, притиснал ръце до лицето си. Рояк звезди затанцуваха пред очите му, а непоносимата болка го направи сляп за всичко друго. Пръски кръв грейнаха на бялата му риза. Когато пред очите му се проясни и сне ръце от носа си, той зърна потресен червените петна. Не можеше да повярва на очите си. Изглеждаше просто невероятно, че една тъй привлекателна със своята крехкост девойка е в състояние да пролее кръвта му, но болката беше прекалено остра, за да се съмнява дълго. Стенейки все по-силно, той прокара ръка под носа си, опитвайки се да избърше червените капчици, но кървенето бе прекалено обилно, за да го спре. И най-лекото докосване караше разкъсващата болка да избухне зад челото му и да се разпростре до всеки нерв. Не можеше да изтърпи подобна болка, тя го караше да забрави за всички свои похотливи желания и като се надигна от леглото, той се заклатушка към закачалката, откъдето грабна една кърпа и я притисна до носа си.