Зиновия прие поканата и двете се втурнаха напред. Дъждът сякаш само това чакаше и от небето внезапно се изля цял порой. Тълпата бързо се разпръсна пред тях и Зиновия зърна как Йосиф скача от поста си зад каляската, за да им отвори вратата, а Стенка се наведе от пейката на кочияша и ги посочи на един мъж, облегнал се на каретата. Мъжът беше загърнат в дълъг плащ и носеше шапка с широка периферия. Той се обърна да види къде му сочи слугата и Зиновия внезапно се закова на място, защото позна неустрашимия полковник Райкрофт. Той веднага я откри сред тълпата и се затича към нея.
Зиновия нямаше възможност да се измъкне, или да реагира, защото без предупреждение някаква сила я подхвана отзад и я повали на четири крака. Виновникът, един едър простоват мужик, се беше паникьосал, когато се видя откъснат от довелите го хора и без малко щеше да я стъпка в стремежа си да открие познато лице. Зад него се блъскаха неколцина набити младежи, забързани да стигнат до конете си. Дъждът плющеше върху тях и ги заслепяваше, така че забелязаха болярката чак когато връхлетяха отгоре й. Вече беше прекалено късно да я заобиколят. Като се опитваха да не я смачкат или да не паднат върху нея, те я прекрачваха, стъпваха до, около и накрая върху нея, тъй като един от тях не премери правилно крачката си и се стовари върху нейния крак, изтръгвайки от устните й болезнен вик. Зиновия нямаше достатъчно място, за да се изправи. Можеше само да стои и да тръпне в очакване на момента, когато неминуемо щеше да бъде смачкана, а пороят я заливаше, съсипвайки окончателно тоалета й.
Ужасена от участта, която можеше да сполети приятелката й, Наташа отблъскваше тези, които се доближаваха опасно, но силите й не можеха да се мерят с онези на тъпчещите се мъжаги.
— Махайте се! — крещеше им тя изпод пелерината си. — Не гледате ли къде стъпвате?
В следващия миг над нея надвисна тъмна сянка, карайки хората да се отдръпнат встрани, а Наташа да отстъпи със страхопочитание. Дълъг плащ обгърна Зиновия и тя бе вдигната на крака от умелите и силни ръце на полковник Райкрофт. Смътно усещаше как той я защитава с тялото си, докато се опитва сама да тръгне, олюлявайки се, и как преди да падне отново, той се навежда и я вдига в прегръдките си. Ръцете му бяха като излети от желязо и същевременно нежни, като в момински сън и макар Зиновия да не можеше да бъде спечелена лесно, обстоятелствата бяха такива, че тя не се съпротивляваше на Тирон, а обгърна врата му и го притисна с всичка сила. Шапката му я запазваше донякъде от стичащите се потоци дъжд и тя не се и сещаше за подобаващото на неомъжена девойка благоприличие, когато притисна чело до неговата буза. В отговор Тирон вдигна рамо, за да я опази по-добре и забърза с дълги, плавни крачки към каретата й, носейки я с такава лекота, сякаш бе малко дете.
Занемяла от изумление пред дързостта на подобен рицарски подвиг, Наташа Андреевна само ги проследи със смаян поглед, сетне и тя забърза към каретата, макар и доста по-бавно и с по-ситни крачки, както подобава на дама. Пелерината, напълно подгизнала, вече не й бе от особена полза, а чехлите й бяха пълни с вода и постоянно се изхлузваха от краката, което я забавяше допълнително.
— Добре ли сте? — попита загрижено Тирон, като остави Зиновия в каретата.
— Да, полковник Райкрофт, разбира се. Благодаря ви.
Зиновия се притесняваше, че изглежда раздърпана и избягваше погледа му. Тирон проследи с поглед как тя се отдръпва в дъното на каретата и леко се смръщва от болка, като се настаняваше на седалката. Той се пресегна и с любопитство дръпна подгизналия край на пелерината от крака й. Върху изящния глезен бързо се надигаше голям черен оток.
— Вие сте пострадала!
— О, наистина няма нищо! — ахна Зиновия. Тя се изчерви от неговата дързост, бързо издърпа крака си далеч от ръцете му и се сви в мокрите си дрехи в най-далечния ъгъл на каретата. Очите й отново избягваха неговите и тя се опитваше да овладее червенината, пламнала по бузите й.
— Уверявам ви, полковник Райкрофт, че това е само синина. Бързо ще мине.
Тирон не можеше да разбере защо тя трябва да се смущава толкова от погледа му, след като той бе видял и пипнал доста повече от един изящен глезен, но тъй като Йосиф чакаше пред вратата, предпочете да премълчи и да не припомняна момичето за предишната им среща.
— Един студен компрес би ви помогнал — предложи Тирон. Той беше превързвал множество рани в качеството си на офицер, да не говорим за немалкото негови собствени. — Не стъпвайте на крака, ако можете.
— Изглежда отново съм ви задължена, полковник.