— Кой, скъпа?
Като осъзна, че са я хванали да мисли на глас, Зиновия хвърли кос поглед към Наташа и като сви рамене, отговори уклончиво:
— Никой, Наташа. Никой.
— О! — обезсърчено промърмори жената и разочаровано се облегна назад. Знаеше, че девойката никога не би се изпуснала за нещо, на което държи, а очевидно непознатият бе една от темите, които Зиновия предпочиташе да запази в тайна, което само накара Наташа да се зачуди още повече. Доколкото можеше да се съди по реакциите на девойката, то имаше основания да се предположи, че този мъж, който и да е той, й бе направил сериозно впечатление.
Наташа въздъхна обезкуражено, но реши да я провокира:
— Предполагам, че не трябва да узная кой е храбрият кавалер, който те занесе до каретата, защото очевидно нямаш намерение да се довериш на някоя приятелка.
Все така неподвижна, Зиновия отклони въпроса.
— Това няма никакво значение, Наташа. Никакво!
По-възрастната жена отвърна с блага усмивка:
— Въпреки това мога да забележа, че този мъж сериозно те е смутил.
Бузите на Зиновия пламнаха и за да прикрие притеснението си, тя започна да оправя полата си и да се окайва за дрехите.
— Съсипан е! И то напълно съсипан! А това беше един от любимите ми тоалети!
— Наистина изглеждаше прекрасно в него — отзова се Наташа. — Но пък ти, скъпа, ти изглеждаш просто прекрасно във всичко, което облечеш. Разбира се, привлякла си мъжа първо с това. Изглежда здравата е хлътнал по теб.
Зиновия отчаяно затърси в мислите си някаква друга тема, и почти се зарадва, като се сети защо най-вече искаше да види приятелката си.
— О, мила Наташа, извини ме за дързостта, но готвачката на Ана има сестра, която сега е болна, а ще й трябва работа, щом оздравее. Има ли при теб нещо, която тя би могла да върши?
Наташа незабавно попита:
— Може ли да готви?
Зиновия сви рамене и отвърна неуверено:
— Боя се, че не знам за Даша почти нищо друго, освен че е в нужда, но винаги мога да попитам Елисавета какво може да прави.
— Ако умее да готви, прати ми я когато се оправи — предложи Наташа. — Старата ми готвачка почина скоро след като ми гостувахте за последен път и крайно се нуждая от нейна заместничка, преди да съм си загубила ума, докато се опитвам да науча миячката как се кипва вода. С всичките тези гости, които каня, приемите се превръщат в същинско бедствие, когато човек няма добра готвачка под ръка.
— Жената има малко дете — предупреди приятелката си Зиновия. — Тригодишна дъщеричка.
Наташа се усмихна.
— Би било хубаво в къщата да се носи детски смях. Понякога се чувствам много самотна в този голям дворец, въпреки всичките хора наоколо. На дома ми му трябва някоя малка искрица, за да прогони мрачното настроение. А щом теб те държат далеч от мен, Зиновия, трябва да намеря някое друго малко момиче, с което да се занимавам. — Този път Наташа не можа да потисне тъжната си, изпълнена с копнеж въздишка. — Ще ми се да можех да имам мои деца. Надживях трима съпрузи и никой от тях не ме дари с дете, колкото и да желаех.
Тънката ръка на младата болярка притисна раменете на по-възрастната с искрено съчувствие, а нежните й устни се усмихнаха топло.
— Наташа, винаги ще мисля за теб като за човек, който съм обичала почти, колкото майка си.
Бисерни сълзи проблеснаха в тъмните очи на Наташа и тя погледна девойката с безкрайна обич:
— А ти, скъпа моя хубавице, Зиновия, си дъщерята, която никога не съм имала, но исках с цялото си сърце.
Доста дни изтекоха от първата среща на Зиновия с Наташа, преди да й позволят отново да излезе от къщата на Тарасови. Болката в глезена я държа в леглото само един ден и на следващия тя отново бе на крака. Къщата кипеше от приготовления за приема в чест на Иван и именно във връзка с това събитие Ана изпрати Зиновия да купи продукти от пазара в Китайгород. Бяха й дадени подробни разпореждания какво да купи, откъде и на каква цена. Всичко, което надвишаваше отпусната сума, щеше да се наложи да плати от своя джоб. Ана подчерта това и посъветва Зиновия да бъде благоразумна, за да не плаща сама. Освен това бе предупредена да не се бави, ако не иска, както й обеща Ана, да пострада сериозно.
Стенка закова каретата на Червения площад, близо до пазара на Китайгород и Зиновия мина останалия път пеша с Али и Йосиф, за да купи нужните продукти. Носеше селска носия, защото не искаше да оставя продавачите с впечатлението, че е богата, тъй като знаеше, че колкото повече се съмняват в благосъстоянието й, толкова по-склонни ще бъдат да отбият от цената.