Зиновия прие на сериозно заплахите на Ана и отбеляза времето, когато пристигнаха. Пазаруваше умело, приемайки съветите на Йосиф и Али. Всеки път, когато кошницата се напълваше до ръба си, слугата източваше до каретата, за да я изпразни, докато двете жени продължаваха да обикалят сергиите, подбирайки най-добрите зеленчуци и пилета. Сред кудкудякането и квакането на паникьосаните кокошки и патки Зиновия и Али най-накрая се върнаха в каретата точно щом отдолу се зададе взвод конни стрелци с величествени мундири и излъскани оръжия. Сърцето на Зиновия се разтуптя от вълнение, когато позна полковник Райкрофт да язди начело на войниците на жребец, с какъвто не го бе виждала досега. Този беше тъмнокестеняв и толкова красив, колкото другия, на който го бе видяла за пръв път. Може би за тези животни той плащаше, за да му ги докарат чак от Англия. Зиновия би останала да го разгледа с безмълвна възхита, но в стремежа си да привлече вниманието на конника Али заподскача около каретата и се развика:
— Полковник Райкрофт! Ееехоо! Полковник Райкрофт!
— Али! Престани! — възкликна Зиновия, възмутена от непристойното поведение на прислужницата си.
Али веднага се подчини, но за свое огромно удоволствие видя, че вече е привлякла вниманието на офицера. Тирон се усмихна развеселено на прислужницата и небрежно й отдаде чест, сетне очите му затърсиха тази, чието лице изпълваше дните му и всичките му сладострастни сънища. Под сянката на лъснатия шлем сините му очи проблеснаха със собствена светлина, когато откри сред купчината кафези с патици и пилета пламналото лице на примрялата от срам болярка, която в момента си пожелаваше земята да се разтвори под нозете й и да я погълне цялата. Но тъй като това не стана, Зиновия беше принудена да остане на мястото си и да издържи бързия оглед на полковника, който премина покрай тях. Тя отвърна със студено кимване на неговия поздрав, тъй като не можеше да не забележи, че ироничната му усмивка ставаше все по-широка и че хората около нея започнаха да се извръщат. Ако не беше високото кудкудякане и съскане от кафезите, тя би могла да долови сходни звуци да се разнасят откъм госпожите, чийто глави се скупчиха като дини, търкалящи се по стръмен хълм.
Несъзряна от Зиновия, на другия край на развълнуваната тълпа стоеше ведро усмихващата се болярка Наталия Андреевна, която се наслаждаваше искрено на случилото се и с не по-малка наслада слушаше княжеските коментари на нейния придружител. Той, в качеството си на чиновник в царския двор, бе добре запознат с последните дворцови събития.
Зиновия простена от отчаяние, когато усети, че са събудили любопитството на почти всички наоколо.
— Али Макабе! Караш ме да съжалявам за деня, когато майка ми те нае!
Стенка и Йосиф прикриха усмивките си и се наведоха над пакетите, които трябваше да пренесат в каретата, а ирландката сподави кикота си, притискайки опакото на ръката си до уста. Сетне Али с невинен вид посрещна укоризнения поглед на господарката си.
— Какво съм направила?
— Всичко, което е достойно за порицание! — простена Зиновия и умолително вдигна ръце. — О, няма ли някъде проста и честна слугиня, която да умее да мълчи!
Хвърляйки страховит поглед към жената, Зиновия отново гневно размаха пръст.
— Ти, Али Макабе, ми докара днес чудовищни неприятности! Нима не знаеш, че се опитвам да избягвам ухажването на полковник Райкрофт? А ти напук се провикваш отдалеч с цяло гърло към него като момичетата от страноприемниците! За радост на всеки бъбрив сплетник, който не го мързи да слуша! Не разбираш ли какво ми причини? Това сигурно ще стигне до ушите на Ана още преди да сме се прибрали!
— Хмм! — Али умолително сви ръце. — Сякаш тези мои ръце не са те повивали от деня, в който се роди! Сякаш в тази стара глава няма достатъчно ум, за да разбере какво е добре за теб! Намираш кусури на маниерите ми, когато сама трябва да се видиш отстрани! Тирон е джентълмен на място, дори ако трябва аз да ти кажа това! И ако имаш очи на хубавата си глава, сама трябваше да го видиш отдавна!
— Тирон, така ли? И кой ти е позволил да му викаш с малкото му име? — изимитира акцента й Зиновия. — Да не си се съюзила с този човек и сега да сте приятелчета? Тирон, значи!
— Това си е хубаво ирландско име, тъкмо на място! — възрази Али. — Гордо име, кое си е право!
— Полковник Райкрофт е англичанин! — упорито държеше на своето Зиновия. — Въздигнат в рицарски сан на английска земя! Той не е ирландец!
— О, но той си остава сър Тирон, нали? Е, готова съм да си заложа полата, че майка му е била момиче, което е знаело как да спечели сърцето на мъжа! — Али се усмихна на господарката си, която внезапно махна с отвращение.