— Ако те видя да се мотаеш и хилиш сред гостите ми като лекомислена малка глупачка, или до мен стигне дори сянка от оплакване за поведението ти, кълна се, че няма да излезеш от тази къща, докато не бъдеш наказана както подобава за всяко прегрешение. Ясно ли ти е? Боляринът Зенков може да те е разпускал колкото си иска, но аз ще очаквам да се държиш с нужното смирение и да бъдеш скромна и благопристойна, както подобава на една руска девойка.
Зиновия едва ли се отнасяше към заплахите с нужното благоговение и отвърна с усмивка, замръзнала на лицето й:
— Да, княгиньо. Вие положихте големи старания да ми разясните желанията си.
В сивите очи проблесна гняв:
— Ирония ли откривам в думите ти?
Зиновия беше започнала да се дразни от непрестанните опити на тази жена да я унизи.
— Поведението ми обикновено е доста скромно, Ана, така че няма особен смисъл да ми обясняваш как трябва да се държи една дама. В крайна сметка все някак успявах да се представя на подобни приеми и преди, без да поставям никого в неудобно положение.
— Не говорим сега за твоето поведение във френския или английския двор, а за моя дом! — отвърна рязко Ана. — Няма да допусна подобно безсрамно държание, докато си с гостите ми!
— Ако се боиш, че ще те поставя в неудобно положение защо просто не заключиш вратата и не приключим с всичко това! — Зиновия се опита да потисне надигащата се вълна от гняв в себе си, докато княгинята я изпепеляваше с поглед. — Нямам нищо против да остана тук, ако това ще ти донесе някакво успокоение.
Ана надменно вирна мършавата си брадичка.
— За съжаление се наложи да поканя мнозина твои познати, които се ползват с уважение като приближени на царя. Затова от присъствието ти ще има нужда. — Ана изсумтя високомерно, сетне продължи. — Разбрах, че си близка приятелка с княгиня Зелда Павловна. Княгинята ще дойде, макар съпругът й да не може да се откъсне от задачите, които му е възложил главнокомандващият. Тя ще присъства на приема тази вечер със свои приятелки. Сигурна съм, че ги познаваш по-добре от мен.
Изправена пред възможността най-сетне да се види с приятелките си, гневът на Зиновия утихна и тя великодушно отстъпи пред заповедите на княгинята. В крайна сметка всъщност ставаше дума не за нейното поведение, а за надменността на Ана.
— Не се притеснявай, Ана. Ще положа старание да се съобразя с желанието ти.
— Добре! Радвам се, че за разнообразие си решила да проявиш разум.
Зиновия прехапа устната си и с усилие на волята се въздържа да не отвърне, че не тя е причина за затрудненията. Но пък всяко възражение можеше да прерасне в размяна на реплики, които вероятно щяха да й съсипят вечерта.
В настъпилото мълчание Ана дълбоко си пое дъх, сетне тежко въздъхна и направи признанието, което никак не й се щеше да излезе от нейната уста.
— Въпреки доводите на разума аз проявих достатъчно великодушие, за да включа сред поканените и болярката Наталия Шейдякова и тя прие.
Ана не обърна внимание на внезапно цъфналата радостна усмивка на повереницата си и умишлено пропусна да спомене мотивите си, които се крепяха главно на предположението, че Наташа ще запълни почти цялото време на Зиновия и следователно ще намали опасността девойката да се появи пред някои лица, които трябваше да бъдат манипулирани с изключителна деликатност.
Като се извърна рязко, Ана прекоси бързо стаята и чак на вратата се забави, за да хвърли последен поглед на Зиновия. Разкошните, обшити с бисери сарафан и кокошник бяха по-красиви от всичко, което Ана бе виждала някога и макар сама да бе изпразнила доста кесии, за да оформи своето творение в жълто и златисто, тя внезапно осъзна, че не е успяла дори да се доближи до ослепителната хубост на младата жена. Заболя я при мисълта, че пред лъчите на тази красотата всички нейни предпазни мерки щяха да се разтопят като сняг и тя щеше да види как съперницата й неволно излиза като победителка в битката за надмощие.
— Няма нужда да бързаш да слизаш, Зиновия. Гостите едва са започнали да идват и ще мине известно време, преди да се съберат всички. Пък и Наталия каза, че ще закъснее.
Ана си тръгна, преди тя да успее да отговори и забърза надолу по стълбите, за да се увери, че всичко е наред. Почти със страх очакваше момента, когато Наталия ще дойде и се чудеше дали ще бъде способна да забрави за гордостта си дотолкова, че да я посрещне по приемливо благовъзпитан начин. Малко беше да се каже, че ще е трудно.