Зиновия остана в покоите си още най-малко час, тъй като ясно беше разбрала, че такова е желанието на Ана. Не знаеше какво ще й донесе следващият ден. Ако Ана продължаваше да отлага посещението си при своя баща, не можеше да се каже кога ще има възможност да се пренесе при Наташа. Ако се съди по загрижеността, която княгинята проявяваше досега към баща си, човекът можеше тъй и да се спомине и да бъде погребан, преди тя да благоволи да промени светската си програма и ангажиментите с Иван.
Като излезе от стаята си, Зиновия прекоси залата и тръгна към стълбите. Тъкмо слагаше крак на стъпалото, когато беше пресрещната изненадващо от Алексей, който тичешком изкачи стълбата. Тя сериозно се усъмни, че князът я е дебнел наблизо и е тръгнал да се качва чак когато е чул вратата й да се затваря и стъпките й да отекват по коридора. Нямаше друг избор, освен да го изчака да стигне до нейната площадка. С непоклатимо самочувствие той спря пред нея и бавно прокара поглед по цялото й тяло, от украсените със скъпоценни камъни върхове на атлазените чехли до обшития с бисери кокошник. Червените му чувствени устни бавно се разтегнаха и той се усмихна безсрамно и сластно, а в тъмните му очи се разгаряше похотлив пламък.
— Смятах да поговоря с теб, Зиновия — промълви той, внимателно докосвайки все още наболяващия го нос, тъй като нейната близост му напомни за инцидента. — Други мъже биха се оскърбили от решимостта ти да запазиш своето целомъдрие, скъпа. Аз обаче реших да взема пред вид, че ти може би се различаваш от другите жени, а и се намираш в доста деликатна ситуация, така че има защо да се притесняваш. Ако ни бяха хванали, ти щеше да бъдеш изложена на презрението на приятелките си и на омразата на Ана. Трябва да се съглася, че перспективата е ужасяваща. И все пак заплахата от разкритие е доста по несигурна, отколкото неприятностите, които със сигурност ще си навлечеш, ако продължиш да ми отказваш…
Зиновия беше решена да не обръща внимание на заплахите му. Достатъчно се беше наслушала на заканите на Ана, за да изтърпи и тези. С гневно мълчание тя се опита да го заобиколи, но ръката му бързо се плъзна около кръста й и я спря. За миг тя остана загледана в подигравателната му усмивка, после с чудовищен тласък, който почти откъсна главата от раменете й, тя бе запратена към стената и се свлече на пода след съкрушителния удар. Замаяна от падането, Зиновия се надигна с олюляване и се хвана с две ръце за главата, опитвайки се да задържи на място разпадащия се пред очите й свят. Алексей се надвеси над нея и със същата самодоволна усмивка я хвана почти нежно за гърлото и я долепи до стената.
— Няма закъде да бързаш, бели мой лебеде — подигравателно каза той и надвеси лицето си над нейното, така че тя усети горещия му дъх. — Още дълго никой, скъпа, няма да усети липсата ти. Нали разбираш, Ана се е посветила изцяло на това да представя Иван на гостите си, така че можем да се радваме на нашето усамотение.
Зиновия задраска по дългите тънки пръсти, които постепенно затягаха хватката си около обсипаната със скъпоценности яка, спирайки притока на кръв и въздух. С нарастваща паника тя започна да се мята и гърчи, а пред очите й започна да причернява от засилващия се натиск върху гърлото. Сякаш от много далеч тя чу мекия подигравателен смях.
— Виждаш ли, Зиновия? Позволих си тази малка демонстрация само за да ти покажа, колко безсмислено е да ми се съпротивляваш. Не можеш да ми попречиш да взема каквото искам. Бих предпочел това да стане с твое съгласие, но докато не се покориш, ще бъда принуден да ти давам уроци колко безсмислено е да се бориш.
Внезапно Алексей охлаби хватката и отстъпи, а Зиновия се строполи до стената с омекнали крака. Конвулсивно поемайки въздух, тя притисна трепереща ръка до насиненото си гърло и вдигна поглед към мъжа, който се подпря на стената и се надвеси над нея. Той се извисяваше над главата й и сякаш запълни цялото пространство наоколо със своето лице и яркосиния си копринен кафтан.
— В колибата на лесничея щях да бъда нежен с теб, Зиновия, но сега взех да ставам нетърпелив и смятам да реша въпроса с теб незабавно. — Той я изправи, сетне хвана двете й китки и ги притисна до стената от двете страни, като не откъсваше поглед от лицето й. — Около теб се носи сияние като от сребърна луна, Зиновия, но оставаш недосегаема като снежна кралица… като русалка, пленила сърцето ми. Така те наричат, нали? Болярката Зиновия Александровна Зенкова, снежната кралица! Кралицата от лед! Наистина ли си толкова хладна, колкото разправят хората, Зиновия? Или ще се разтопиш в ръцете ми и ще се превърнеш в Жар птицата, в търсене на която обиколих цялата земя?