— Предупреждавам те, Алексей! — Тя се закашля болезнено. Изчака за секунда със затворени очи да утихнат спазмите в насиненото й гърло и да отшуми моментното замайване, после решително стисна зъби. Възвърнала част от силите си, тя се опълчи срещу неговите заплахи.
— Ще трябва да ме убиеш веднага, на това място, ако не престанеш с безумието си! Колкото и малко дъх да ми остави, ще се разпищя и ще докарам цялата къща на главата ти. Кълна се, че ще го направя!
— Ох, Зиновия, кога най-сетне ще разбереш? Нямаш друг избор, освен да ми дадеш каквото искам. — Алексей явно сметна за необходимо да демонстрира още веднъж силата си и като пъхна ръка зад врата й, я стисна безжалостно за тила, принуждавайки я да се изправи на пръсти, а тъмните му очи почти се долепиха до ужасените зелени ириси.
— Ако все още смяташ скъпа, че не съм способен да ти причиня неприятности, запомни добре това. Ако продължаваш да ми отказваш, ще се постарая да те омъжа за първия грохнал старец, който е достатъчно стар, за да се почувствам отмъстен. Може би като попаднеш в такъв брачен хомот, ще замечтаеш за мъжествения напор на някой по-подходящ кавалер. — За да подсили думите си, той с един замах я залепи за стената и я притисна с цялата си тежест. Макар и да се сгърчи отново от болката, която й причиняваше, Зиновия не се огъна под заплахите му.
— Махай се! — задъхано каза тя и безуспешно се опита да отблъсне с две ръце неговите широки, мускулести гърди. — Просто се махни и ме остави на мира!
— Ще те оставя на мира! — изръмжа той и като отблъсна ръцете й, я притисна до себе си. Устата му се впи в нейната с необуздана сласт и той накара устните й да се разтворят пред безсрамното нахълтване на езика му. Ръцете му я притиснаха и я стегнаха като безмилостно менгеме, а дланта му се плъзна надолу, за да сграбчи задника й.
Зиновия се мяташе под него, самият Алексей и прегръдките му я изпълваха с погнуса и отвращение. Наглата атака я разтърси до дъното на душата й, но постепенно в нея се надигна мълчалив гняв и тя затърси пипнешком тежкия свещник, който знаеше, че трябва да виси на стената точно над главата й. Горещ восък и свещи се разлетяха встрани, когато тя яростно стовари масивното желязо върху дебелата му глава.
Алексей се олюля и отстъпи замаян, допрял ръка до челото си, а пред очите му запулсира червеникав облак. Зиновия се отскубна, хукна надолу по стълбите, прескачайки по няколко стъпала, като едва не събори Борис, който се спряна долния етаж и полуизвърнат я изпроводи с изненадан поглед.
Макар да бе потресена с цялото си същество от нападението, Зиновия се овладя донякъде и прикри паниката си. Принуди се да забави дишане и да си придаде някакво подобие на спокоен и ведър вид, въпреки че още потреперваше от време на време. Тръгна по-бавно надолу по стълбите, макар че сърцето й щеше да изскочи от гърдите, щом й се счуеше, че на стълбите зад нея се разнасят стъпките на Алексей.
Като стигна на долния етаж, тя изтича в кухнята под предлог, че иска да нагледа някои последни приготовления. Знаеше, че й трябва място, скрито от любопитните погледи на Ана и гостите, където няма да може да я застигне отмъщението на княз Алексей. И сега в готварницата, обърната с гръб към Елисавета, тя нервно избърса непокорните сълзи, които продължаваха да се стичат по миглите й и издуха носа си в кърпичката, която й подаде готвачката. Елисавета тактично не попита нищо младата болярка, а й подаде чаша вино, която Зиновия пое с трепереща ръка. С благодарност отпи от кървавочервеното вино, тъй като отчаяно се нуждаеше от нещо, което да спре конвулсиите, разтърсващи от време на време цялото й тяло.
Мина доста време, преди треперенето най-сетне да утихне. Зиновия се опита да оправи външния си вид. Това се оказа много по-лесно от премахването от пораженията, които бе нанесъл Алексей, върху гърлото й, тъй като сега то бе пресипнало и я болеше при всяка дума.
Много по-късно, отколкото бе планирала, Зиновия влезе в голямата зала, където накичилият се с копринен черен кафтан Иван се къпеше в потока от комплименти, с които го обсипваха Ана и някои от познатите й, които не се свеняха да демонстрират малко възторг и удивление, за да се понравят на царската братовчедка, какъвто и да бе конкретния обект на нейната възхита в момента. Други, проявяващи повече сдържаност и известна резервираност, наблюдаваха от удобно разстояние.
Зиновия се забави до входа на голямата зала и от най-външния ръб на кръга, оформен от гостите, затърси с поглед княгиня Зелда. Зърна я да стои с родителите си в другия край на залата. По подчертаната сдържаност, с която и тримата слушаха Иван, Зиновия разбра, че не са особено възхитени от чутото. Когато наближи групичката, Зиновия разбра и причините за тяхната резервираност, тъй като княз Бестужев-Рюмин беше един от царските посланици на преговорите между Русия и държавата, срещу която бе насочена тирадата на Иван.