За пръв път тази вечер Зиновия се засмя искрено, а напрежението й взе да поспада. Свенливо сви рамене и отвърна:
— Боя се, че нямам, княже. Съдбата пожела да бъда единствено дете.
— А съпругът ви? — Той повдигна въпросително тъмната си вежда и попита със затаен дъх. — Къде е той?
Мек, леко дрезгав смях предшестваше нейния отговор.
— Простете ми, светлейши княже, но нямам такъв.
— Жалко! — оплака я княз Сергей със сподавен смях. Сетне оправи кафтана си със самоуверен жест, разблъска братята си и се изправи пред нея, за да се представи още веднъж.
— Позволете ми, болярке, да изразя дълбокото си възхищение от вашата красота. През всичките двадесет години, които съм прекарал на тази земя, не съм виждал девойка с тъй дивна хубост. За мен ще бъде огромна чест, ако ми позволите да бъда ваш кавалер…
В същия момент той бе изблъскан от тъмноокия Степан, който й дари топла усмивка и зае мястото, заемано допреди миг от Сергей.
— Серьожа е още дете, болярке! Младеж без опит, а аз вече съм превалил тридесетте и макар да е истина, че все още не съм виждал дама с хубост като вашата, сигурно ще се съгласите, че съм по-красив от Сергей.
— Ха! — изсумтя върлинестият Игор и с един замах отхвърли Степан далеч встрани. Поглаждайки хубавата си брада, Игор се изпъчи пред нея с блеснал поглед. — Никой от братята ми не може да се мери с мен по опит… — и с предизвикателно свъсени вежди, той измери с поглед братята си и натърти: — Нито по добра външност.
Дружно дюдюкане изпроводи това изявление, издавайки скептицизма на братята, които започнаха да се карат помежду си. Виковете им бяха съпроводени от грубо блъскане и болезнено ръгане.
— Не е така! Аз изглеждам най-добре!
— Хайде де! Да не си мислиш, че болярката ще повярва на подобна лъжа, когато аз съм пред очите й?
— Засрами се, не си се поглеждал от сума ти време в огледалото. Честно ти казвам, мечешкият задник е по-симпатичен!
Зиновия започваше искрено да се забавлява, но усмивката й се стопи, когато обиденият сви юмрук и го стовари върху носа на оскърбителя. Братята охотно се заеха да разрешат с юмруци спора, когато зад гърба им се разнесе едно мощно „Хей!“. Неговият ефект се стори просто чудотворен на Зиновия, охлади ги бързо и ефикасно като ведро с ледена вода. Те незабавно се размърдаха и направиха път на един възрастен мъж, който мина между тях с клатушкащата се походка на човек, прекарал целия си живот на корабна палуба. Дори полковник Райкрофт и Ладислас не можеха да се мерят с него по ръст, тъй като той ги надвишаваше поне с половин глава. Зиновия едва прикри страхопочитанието си, когато побелелият мъж дойде до нея. Една грамадна ръка се отпусна на рамото на Сергей, когато старецът се спря до най-малкия от братята.
— За какво се заяждате сега? — избоботи той с дебел глас, вперил поглед в младата жена.
— Болярката Зенкова няма сестри, татко — отвърна Сергей. — Ние се опитвахме да се разберем кой от нас да бъде неин кавалер.
— Така ли?
Старецът вече изпитваше жив интерес към хубавата девойка, а сведението на Сергей го разпали допълнително. Макар и да беше малко слабовата за неговия вкус, тя бе приятно закръглена точно на необходимите места, а и ръстът й щеше да пасне добре на неговото гигантско телосложение. В предвкусване на този момент той прекара пръст по дебелия си мустак и засука края му, сетне я дари с най-пламенната си усмивка, разкривайки пълен комплект бели зъби.
— Ще ми позволите ли да ви се представя, болярке. Аз съм княз Владимир Дмитриевич Шеин, а това, както вече сте научили, са моите синове. Те представиха ли ви се?
— Много умело, светлейши княже — отвърна тя и отново направи реверанс. Като хвърли поглед през рамо, зърна княгиня Ана да си пробива път сред гостите, които се бяха струпали на вратата да наблюдават лудориите на младежите с княжеска кръв.
— Какво става тук? — попита княгинята, като се опита да прозвучи мило, но без особен успех. Каквато и неприятност да бе станала, тя вече си бе набелязала Зиновия като виновник за бъркотията. Един кос поглед на сивите очи разкри това на Зиновия, която се зачуди какво ли наказание щеше да й измисли Ана.
— Ние със синовете ми се опитвахме да се запознаем с тази хубавица — обясни Владимир. — Смея ли да ви запитам защо досега не бях уведомен за присъствието на болярката Зенкова?
Княгиня Ана си пое дъх да отговори, но се запъна внезапно. Няколко пъти отваря уста, но я затваряше, преди да подреди някакво, макар и неубедително, извинение:
— Нямах представа, че бихте искали да я видите.
— Глупости! Кой мъж не би искал да види хубавица като нея! Тя поне нямаше да ме отегчи до смърт!